вторник, 8 юни 2010 г.

~Сини очи и малък нос ~ сестри ~


Когато тя отърка мъничкия си нос в дланта й усети нежния допир на кожата...погледна плахо нагоре, но веднага се успокои...свита в скута й се почувства необезпокоявана от тревоги, нереални образи и неразбираеми догатки...беше заспала на пясъчната ивица без да усети как водата мокри босите й крака...две големи сини очи я гледаха с любов...и тогава изражението на лицето й се промени, появи се лека усмивка, която постепенно премина в силно кикотене...Сините очи се наведоха и целунаха мокрото й чело и сякаш устните й залепнаха, после се облиза и прегърна малкия нос...
Енергия обля телата им, а сърцата им затуптяха ритмично, в един такт, както винаги...това ги правеше неразделни, винаги успяваха да се усетят една друга, независимо от разстоянието, което ги делеше...

Понякога се питаха дали това, че във вените им не тече една и съща кръв ги прави по-малко сестри, но отговорът винаги ги караше да се смеят повече, защото знаеха, че това не би било значително откритие...Обичаха се не заради някаква родствена връзка, а заради онова, което ги свързваше умствено, емоционално, нематериално и интелектуално...сродни по душа, сродни по сърце, еднакво жизнени, чувствени, енергични и дейни...светът през сините очи и погледа на малкия нос изглежда като океан от лилави мечти, горещи парченца фантазия, непринудени емоции и неограничени цветни възможности...

- Сис какво е онова, което се опитваш да уловиш с обектива? - попита малкият нос
- Опитвам се да хвана светлината, за да я поднеса като твой подарък - отговориха сините очи...
- Тогава аз ще напиша нещо за теб, за това кака можеш да летиш, когато съм до теб - зарадва се малкият нос...

Отново се усмихнаха една на друга и продължиха да вървят по плажната ивица...Слънцето огряваше светлите им коси и правеше тъмен загар на кожата им...Лек вятър се прокрадваше, за да им спести умората от горещината...Така мина целия ден и още много такива...

С любов на слончето...

понеделник, 7 юни 2010 г.

Когато Аз съм...Ти си


Аз съм...Ти си...
Аз съм пеперуда, а ти си моят цвят благоуханен...ставам многоцветна, все по- пъстра и пърхаща с криле...

Аз съм риба, а ти си моите хриле...плувам в дълбините и срещам красота, вълшебство, срещам любовта...ах, колко е блаженно и искам да остана...

Аз съм птица, а ти си моите криле...разпервам ги и стигам там, където няма болка, има свобода...летя в хармония с небето и всяко облаче е мое...меко, пухкаво и удобно ми е тук...

Аз съм цвете, а ти си моята плодотворна почва...пропуквам бавно с корен аз земята и цъфтя в цветовете на дъгата...

Аз съм слънцето, а ти си моята луна...с лъчи огрявам цялата Вселена, а ти ме пазиш през нощта...

Аз съм вятъра, а ти си моят дъжд...капки свежест и дъх на утро...мокра съм, но ти ме пазиш от студа...

Аз съм камъка попътен...а ти си моят пътник уморен...и сядаш да починеш и бързаш пътя да не изтървеш, но се връщаш пак при мен...

Аз съм път, а ти си моята посока...знаци на съдбата и стрелки към път необратим...

Аз съм звук, а ти си моята песен...вибрации и енергия необратима ни свързват в едно...

Аз съм будна, а ти си моят сън и ме пазиш от кошмари...

Аз съм...до теб...а ти си...до мен