неделя, 11 септември 2011 г.

ONE WE ARE


Прибирайки конците, на най-високия рафт на цветно окрасения дървен шкаф, падна карфица...добре заострения й край прободе един палец на крака...чу се неистов писък...кръвта потече и изцапа пода...на другия край на света някой се хвана за главата...защо изпитаха тази болка по едно и също време?...детски плач, или по-скоро плачът на новородено...поглед, изпълнен с безкрайна нежност и любов...това безспорно е майчиния поглед...невинното бебешко лице я кара да се усмихне толкова мило, а желанието да го прегърне напира...както никога до сега....на другият край...две ръце се вплитат, а сърцата затуптяват в едно...след засрамен поглед следва сладка целувка...това е любов...в същото време, когато майката усеща допира на малките ръчички...
Негативна мисъл изпълнена с мъка, дори ненавист и омраза, желание за мъст, очите са премрежени, устните свити в ярост....в същото време една възрастна старица се спира по средата на улицата...става й все по - трудно да пресече, ненадейно изпита болка, а светофарът скоро ще се оцвети в червено...грози я опасност...дали една негативна мисъл, идвайки от далеч е способна да създаде болка другъде?...комплимент - направен на момиче, което блуждае без посока...един мъж се приближава и иска да си закупи от нейния щанд...и й казва, че очите й са по-дълбоки и по-сини от океана, че излъчват ведрина и топли чувства...трепкава сладост се породи в душата й...този мил господин я накара да се почувства така специална, почувства се добре, защото цял ден никой не я заговори...много по надалеч, но по същото време, едно момче се събуди с мисълта "аз съм щастлив, защото съм тук и сега, а и има ли причина да не съм, защо изобщо трябва да я търся" протегна ръце и отпи глътка вода и сякаш целият свят е в прегръдката му...поздрава на радостта...дребнавост и дори чувство на принадлежност се породиха в мислите й...тя реши, че той й е длъжен и се отнесе така зле, постъпката й е толкова лоша, но не разбра това от погледа му...той просто се обърна и замина...никога повече не се върна...а тя дори не осъзна какво е направила...реши, че е права и той не я заслужава...това не са хубави мисли...точно те могат да породят слабост, болка, страдание...точно там, където най-малко са били очаквани... това, което ни изпълва от вътре е вода, в цялата си същност смe една течност, телесна химия...а водата може да бъде примесена със сол, т.е да е солена и понякога неприятна, но може да й се прибави захар и да бъде сладка и приятна...може да й се прибави горчива субстанция, тогава ще изпитаме горчивината с върха на езика си...кой определя с какво да примесим водата? НИЕ!...а какво е светът без нас? значи НИЕ - можем да го променим, започвайки от себе си...защото променяйки нашата същност, променяме тази и на някой, който дори не познаваме...това, което мислим сега се предава нататък като мощна вълна...може да навреди, но може и да създаде красива мисъл, усещане, чувство...НИЕ всички сме ЕДНО...и зависим един от друг...за това се замисли когато си тъжен, че натъжаваш и друг, че когато си гневен, вредиш с гнева си, когато изпитващ омраза, някой друг не се чувства добре...и обратното...просто не крий усмивката си, тя ти принадлежи, не крий чувствата и емоциите си, споделяй ги, когато те са положителни, приемай ги когато са негативни, но не ги предавай...мисли и за този до теб...или далеч от теб...мисли за Природата! Мисли за Планетата! Мисли за растенията и животните!Мисли за всички като ЕДНО цяло! Мисли за това, че и някой друг мисли за теб!Когато отворим собственото си сърце, ние се свързваме със световното сърце, което започва да се проявява на границите на социалната осъзнатост...сърцето е едно меко, нежно, дълбоко място на състрадание и свързване. Почувствай го!



ONE WE ARE !