Избирайки да премина незабелязано през всички свои минали и бъдещи намерения и желания насочих мислите си в далечното минало, когато събирах цветен прашец и в далечното бъдеще, когато сърцето ми ще побира повече любов...и в това време като по случайност се заслушах в тишината и също така незабелязано настроих цялото си съществуване в посока на звука, чух го да идва от небрежния ритъм на тромбон...и сякаш настъпи музикална "тишина", вече дори не чувах ритъма на сърцето си, а преди малко...туп туп туп...усещах порива му да изскочи...отброяваше всички мои минали настроения, мечти, надежди, дори страхове и тревоги...някои от тях хвърляше надалеч и ме молеше да не поглеждам в тази посока, а за други просто "говореше" с усмивка и нежност...да, сърцето се усещаше два пъти по-бързо от обикновено...пронизано е от вълнение...но музикалната "тишина" приглуши звука от неговото туптене...Тогава реших да остана подвластна и се заслушах в музиката, която започна да се разлива на топли вълни в съзнанието ми, а трепетно сияние ме накара да притворя очи...При някои хора това състояние е в реда на обичайните неща и те му се радват, други се събуждат с писък, защото решават, че изпадат в монотонен унес, после усещат стрес почти толкова силен, колкото от подивялата котка на съседката, и вече са почти готови да потърсят спешна психиатрична помощ, когато отново се унасят бавно, но сигурно, в своя сън...
Всяка моя мисъл, спомен, хубав или лош, всеки мой страх или болезнена тревога са затворници на една тоналност, съществуват в нотите на песента, която винаги отказва да си тръгне, но понякога й се налага...Сега толкова свикнах с нея, че когато отсъства приемам това като липсва на всякаква чувствителност от нейна страна, не може да ме остави сама в този свят...а тя продължава да ми се усмихва все така мило и приятно, "облича" се в красота и хармония и ми припомня първия път, когато й се насладих...Веднъж усетила ритъма й не бих могла да позволя да ме напусне, а заедно с това и състоянието на блаженство, тя ме изпълва отвътре като сладък пълнеж на сладкиш...тя, музикалната "тишина" спира всички останали звуци, които пречат на ясното ми съзнание, замъгляват зрението ми и ме карат да "късам" парченца от мислите си и да попадам там, за където не съм тръгнала...Има нещо впечатляващо в тази музикална "тишина" и това е нейната способност да ме откъсва от всичко, което така или иначе не спира да ме съпровожда, но да, откъсва ме, и като слънчев лъч ме топли...И отново ме води там - в света на моята лична ~Музикална "тишина"~ бродя навред, отпусната в ръцете й, имам й пълно доверие, тя избира за мен красотата...и ме води точно там, където има не само любов, но още повече любов...
