понеделник, 15 февруари 2010 г.

L0ve 0n the Line...L0ve is everywhere



Eдна история за това как не трябва да губим...любовта(към приятелите, към семейството, към половинката си, към себе си, към творението, наречено ЖИВОТ)...L0ve is on the Line so please DO NOT disconnect!


Събудих се изплашена...Капки пот се стекоха по челото ми, продължиха надолу по двете ми бузи...Сърцето ми биеше учестено, въздухът не стигаше до дробовете ми...Мислех си, че се задушавам...Какво се бе случило?...Съновидението беше толкова реално...излезе дим от устата ми..толкова ли е студено в стаята ми?...Явно да..Не можех да движа крайниците си...изпитвах силна болка...Лежах неподвижна и размишлявах над случилото се...Опитах се да преглътна тежеста в гърдите си, но едва си поех въздух..Това, което видях не беше никак приятно - в съня ми седях в тъмна стая, беше полупразна...Само няколко снимки с изрязани лица и една свещ на бюрото, която вече догаряше...Това беше единствената светлина в стаята...Стените бяха посивели, всичко изглеждаше увехтяло...Столът, на който седях беше събрах прахта на много години...Тогава видях един часовник...Странно часът показваше точно толкова колкото и преди час...беше ли минал един час?..или два?...Дали времето беше спряло или... просто тихо тик так-аше, за да отмери последните секунди живот...И тогава осъзнах... това не беше сън, това не беше и част от реалността - това беше предупреждение!!!...Предупреждение, че без любов, без сърцето ми да е завладяно от това чувство - следва тъмнина и самота...и тогава реших да споделя....Нима не е просто да обичаме, нима не идваме на този свят с любов?...Няма нищо по-чисто и по-красиво от безрезервната обич...към природата, към хората, към нас самите...към цялата Вселена...И как ще ни се отблагодари Вселената, ако изпитваме всеки ден от това чувство, ако всеки ден внасяме към живота си капка сладка фантазия - ТЯ също ще ни обича!

Всички ние притежаваме огромен потенциал да бъдем в хармония с духа, тялото и мислите си...Само така ще можем да се наслаждаваме и на малките неща, без да се стремим да открием щастието в голямото... само така ще можем да виждаме красотата около нас, защото тя е навсякъде...Отворете съзнанието си и тя ще ви приеме...само така ще можем да обичаме и да получаваме обич...

And of the story...with my favorite quotation from Moulin Rouge
"The greatest thing you’ll ever learn is just to L0ve and be L0ved in return"

3 коментара:

Unknown каза...

Тук мога да допълня само един цитат на J, Krishnamurti
"Only when our hearts are empty
Of the things of the mind
Is there love
Without separation, without fear
There's only love
There's no you or me in this state
There is only a flame without smoke."

Primitive fusion каза...

WOW...Миша много хубавоооо...леле чак настръхнах! Благодаря, че го сподели

Juliana каза...

Невероятно написано-браво на авторката:)Чувството на любов е най-прекрасното чувство, което някои човек,може да изпита:)В много случай ние просто не забелязваме-малките неща, който ни се случват, а именно колко е хубав живота-когато даряваш любов.Хората се нуждаем от толкова малко,като внимание,любов и дори една усмивка...,една мила дума-могат да отворят сърцето на човек.Нека бъдем хора!!!Обичайте се и се усмихвайте:)

Публикуване на коментар