понеделник, 7 юни 2010 г.
Когато Аз съм...Ти си
Аз съм...Ти си...
Аз съм пеперуда, а ти си моят цвят благоуханен...ставам многоцветна, все по- пъстра и пърхаща с криле...
Аз съм риба, а ти си моите хриле...плувам в дълбините и срещам красота, вълшебство, срещам любовта...ах, колко е блаженно и искам да остана...
Аз съм птица, а ти си моите криле...разпервам ги и стигам там, където няма болка, има свобода...летя в хармония с небето и всяко облаче е мое...меко, пухкаво и удобно ми е тук...
Аз съм цвете, а ти си моята плодотворна почва...пропуквам бавно с корен аз земята и цъфтя в цветовете на дъгата...
Аз съм слънцето, а ти си моята луна...с лъчи огрявам цялата Вселена, а ти ме пазиш през нощта...
Аз съм вятъра, а ти си моят дъжд...капки свежест и дъх на утро...мокра съм, но ти ме пазиш от студа...
Аз съм камъка попътен...а ти си моят пътник уморен...и сядаш да починеш и бързаш пътя да не изтървеш, но се връщаш пак при мен...
Аз съм път, а ти си моята посока...знаци на съдбата и стрелки към път необратим...
Аз съм звук, а ти си моята песен...вибрации и енергия необратима ни свързват в едно...
Аз съм будна, а ти си моят сън и ме пазиш от кошмари...
Аз съм...до теб...а ти си...до мен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар