вторник, 9 март 2010 г.

DreamWorker



सपना = мечта

Can you be a hard DreamWorker? Your answer must be "Yes, I can!"

Виждам надпис "Поръчка на мечти"- имам много опции за избор и мога да "поръчвам" неограничено количество...по мой образ и подобие, нещо което да отговаря на въпроса
"Коя си ти?"...Нямам ограничения, има само едно условие - поръчката да е направена със сърце...Аха виждам и още едно - да кажа "Благодаря" след това...Пише, че Вселената ще се отблагодари за тези думи...Приемам го, не искам да противореча на Вселенската намеса! И продължавам...имам и опция "резервирано", хм, че кой може да резервира мечтите си?..Казват ми "Ти можеш"! Тези мечти може и да са много сходни с нечий други, но на тези спокойно мога да поставя своето име, без да трябва да се съобразявам и да търся нечий авторски права, защото авторът носи моето име...Преди да получа пратка с надпис "сбъдната мечта" полагам неспирни усилия, за да получа резултата, който очаквам да ме направи още по-щастлива...Жалко, че не винаги получената пратка носи този надпис, понякога съм разочарована, но има опция "replay" и така опитът продължава, до резултат "сбъднат".

И като продължа да създавам и да приемам мечтите си им слагам епитети "сладки" и "реални", "объркани" и "абсурдни" "големи" и "малки", "сюрреалистични" и "свръхестествени" и т.н., но винаги отпред има един постоянен епитет "моите"...

Свърших с пратките...Сега затварям очи и изведнъж се чувствам лека, усещам, че нямам допир със земята, тя остава под краката ми...с усмивка поглеждам назад и сякаш никак не се учудвам, че две големи крила ме понасят нависоко, там където мога да остана насаме с мечтите си, за да ги осмисля, за да ги почувствам, за да стана техен най-близък приятел...МЕЧТАЯ! Че кой не мечтае? Но дали моите мечти са винаги смислени или понякога са непосредствени и глупави?...Може би някой ще оспори факта, че вярвам в глупавите мечти...защо ги наричам така ли? Защото те са нереални, налудничеви, дори наивни, но са моите "глупави" мечти..и ме карат да се усмихвам, а аз обичам да се усмихвам..А нали и Дон Кихот е вярвал във вятърните мелници и се е борил с образите на тираничните великани, пресладвал е красотата и е вярвал в нея...Нима има нещо лошо в това?...А когато в края на историята Дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, то тогава идва неговият близък приятел и оръженосец и го моли да не се отказва...За това и аз не се отказвам, а и аз имам своите оръженосци, те почистват бронята ми, острят меча ми и ме пазят от разбойници...Заблудени, но не загубени са моите мечти, те са висши, защото отразяват моята същност, моите надежди, моите страхове, моите пориви и моите желания... Нима има нещо глупаво, когато наистина вярваш в него, когато освобождаваш обикновената енергия и я преобразяваш в действаща сила, непобедима, бурна и разтърстваща...

Мечтая да летя...да бъда птица, за да имам поглед и от високо...но искам да съм птица, необикновена, единствена по рода си...красива и пъстра, безгрижна и щастлива....Мечтая да съм риба, за да усетя красотата на водната струя, да осъзная допира на водното царство и да се слея с рибните пасажи...но искам да съм риба, красива и цветна, свободна и обичана...Мечтая да съм цвете, което да разпуква земната кора, да се пробужда с всеки слънчев лъч, да усеща допира на Природата и нейната стихия...Мечтая да съм слънце, вечно и непобедимо, да събуждам с усмивка цялата Вселена, да заспивам мека, нежна и желана...Мечтая да бъда всичко..Мечтая да усещам всичко..Мечтая да съм част от всичко красиво, мило и добро...Просто мечтая..Мечтай и ти...