Невинност

...Една малка ръчичка се хвана за моята...мека, нежна и топла на допир...Това ме накара да се почувствам отново като дете - малко и невинно, изпълнено с милост, святост и любов...обичащо всичко и всички, все още ненаранено, а каква доброта се излива от него, като малък ангел, дори и без криле, той е ангел...седи и ти се усмихва...кара те да се развълнуваш, да пламнеш, да почувстваш, просто да се усмихнеш...И това дете търси с поглед всичко ново, приема го с такава обич и внимание... и то усеща новите пориви, новите трепети...усеща по различен начин вятъра в косите, звука на Природата, майчината обич...И колко сладко го целуват и прегръщат всички, то е мило и добро за всички...то усеща любовта по -различен начин, защото му я поднасят по-различен начин...палави и игриви, красиви и цветни, свежи и пъстри, сладки и меки...това са неговите детски малки мисли...то се усмихва и предава любов...А как гледа?... с пламнали искри в очите търси това, което го очаква, ново, непознато и непонятно... Любопитство и интерес се крие в малката му главичка...И как иска да знае всичко, интересува се от всичко, а то е толкова непознато...но това не го плаши...той пита ли пита...и колко бързо научава...и как подрежда всички картинки от това, което го заобикаля...като детски пъзел реди своето наивно ежедневие, изгражда своя малък пъстър детски свят, в който има само любо...За него няма нищо страшно,не се бои от нищо... само понякога се крие под завивките, когато лошият вълк от приказките прави лоши неща...но то дори все още не разбира понятието "лошо", ще го разбере чак когато осмисли какво е "добро"...Пипа с нежните си ръчички и дори не оставя петна след себе си, нежният му глас вибрира и създава усещане за топлина и красота...Едно малко дете... На какво е способно то? Как съзърцава то? Може ли то да преобърне представите на големите за света? Да ги накара и те да се радват на пъстроцветната пеперуда в градината, да се усмихват на милия старец в парка, да пожелаят радост на околните...да почувстват, че отново живеят в свят без умора, без стрес, без омраза...И какво, ако всички станем деца? И какво, ако подарим усмивка на поне трима души през деня? И какво, ако прощаваме на всеки? И какво, ако благодарим на Вселената, че отново се будим сутрин? И какво, ако не губим време за дребни глупости? И какво, ако се научим да бъдем добрия актьор във филма, наречен "живот"? И какво, ако заменим негативните мисли с позитивни? И какво, ако сме просто щастливи...и какво, ако просто обичаме? И какво ако сме просто деца?