неделя, 11 септември 2011 г.

ONE WE ARE


Прибирайки конците, на най-високия рафт на цветно окрасения дървен шкаф, падна карфица...добре заострения й край прободе един палец на крака...чу се неистов писък...кръвта потече и изцапа пода...на другия край на света някой се хвана за главата...защо изпитаха тази болка по едно и също време?...детски плач, или по-скоро плачът на новородено...поглед, изпълнен с безкрайна нежност и любов...това безспорно е майчиния поглед...невинното бебешко лице я кара да се усмихне толкова мило, а желанието да го прегърне напира...както никога до сега....на другият край...две ръце се вплитат, а сърцата затуптяват в едно...след засрамен поглед следва сладка целувка...това е любов...в същото време, когато майката усеща допира на малките ръчички...
Негативна мисъл изпълнена с мъка, дори ненавист и омраза, желание за мъст, очите са премрежени, устните свити в ярост....в същото време една възрастна старица се спира по средата на улицата...става й все по - трудно да пресече, ненадейно изпита болка, а светофарът скоро ще се оцвети в червено...грози я опасност...дали една негативна мисъл, идвайки от далеч е способна да създаде болка другъде?...комплимент - направен на момиче, което блуждае без посока...един мъж се приближава и иска да си закупи от нейния щанд...и й казва, че очите й са по-дълбоки и по-сини от океана, че излъчват ведрина и топли чувства...трепкава сладост се породи в душата й...този мил господин я накара да се почувства така специална, почувства се добре, защото цял ден никой не я заговори...много по надалеч, но по същото време, едно момче се събуди с мисълта "аз съм щастлив, защото съм тук и сега, а и има ли причина да не съм, защо изобщо трябва да я търся" протегна ръце и отпи глътка вода и сякаш целият свят е в прегръдката му...поздрава на радостта...дребнавост и дори чувство на принадлежност се породиха в мислите й...тя реши, че той й е длъжен и се отнесе така зле, постъпката й е толкова лоша, но не разбра това от погледа му...той просто се обърна и замина...никога повече не се върна...а тя дори не осъзна какво е направила...реши, че е права и той не я заслужава...това не са хубави мисли...точно те могат да породят слабост, болка, страдание...точно там, където най-малко са били очаквани... това, което ни изпълва от вътре е вода, в цялата си същност смe една течност, телесна химия...а водата може да бъде примесена със сол, т.е да е солена и понякога неприятна, но може да й се прибави захар и да бъде сладка и приятна...може да й се прибави горчива субстанция, тогава ще изпитаме горчивината с върха на езика си...кой определя с какво да примесим водата? НИЕ!...а какво е светът без нас? значи НИЕ - можем да го променим, започвайки от себе си...защото променяйки нашата същност, променяме тази и на някой, който дори не познаваме...това, което мислим сега се предава нататък като мощна вълна...може да навреди, но може и да създаде красива мисъл, усещане, чувство...НИЕ всички сме ЕДНО...и зависим един от друг...за това се замисли когато си тъжен, че натъжаваш и друг, че когато си гневен, вредиш с гнева си, когато изпитващ омраза, някой друг не се чувства добре...и обратното...просто не крий усмивката си, тя ти принадлежи, не крий чувствата и емоциите си, споделяй ги, когато те са положителни, приемай ги когато са негативни, но не ги предавай...мисли и за този до теб...или далеч от теб...мисли за Природата! Мисли за Планетата! Мисли за растенията и животните!Мисли за всички като ЕДНО цяло! Мисли за това, че и някой друг мисли за теб!Когато отворим собственото си сърце, ние се свързваме със световното сърце, което започва да се проявява на границите на социалната осъзнатост...сърцето е едно меко, нежно, дълбоко място на състрадание и свързване. Почувствай го!



ONE WE ARE !

сряда, 24 август 2011 г.

приЧУДливО

~ Вкусът на водата попива в устните ми,
тънка струя любов се стича по бузите

~ Отлитайки все по на юг,тя, птицата усеща
топлината, която захранва потока от енергия

~ Оставайки тук забравям за там, където
сърцето пустееше в чакане на отминал плам

~ Круша, която чака да бъде захапана
остава недоядена...ненадеен порив за страст

~ Преминавайки отвъд границата на любовта
съзерцавам златни лъчи, които парят сърцето ми

~ Следвайки усещанията ще замълча,
тишината се поражда от красотата на чувството

~ Аромат на сладка прищявка се смесва
с копринен допир, който ме изпълва отвърте

~ Сезонът на любовта протича през и чрез мен
попадам във водовъртеж от светлина и свежи пръски

~ Ведро настроение или капка сълза в очите,
трепетно събуждане, но погрижи се за сълзата

~ Отпивайки от чашата ти смесих кармичните ни въздействия
ще се слеем в една вълна, ще живеем на прилив и отлив

понеделник, 14 март 2011 г.

Мечтател


С детска наивност чакам такси, за да ме отведе там, където са моите мечти...в съзнанието и в сърцето ми, те са неограничени в количеството си и непорочни в съдържанието си...
Обгърната от топлина и мека емоция чувствам любовта, която се пронизва в кръвта ми и се стича като разтопена сладоледена глазура...Аромат на череши прави вкуса ми сладък, а допирът на слънчевите лъчи кара кожата ми нежно да потръпва...Чувствам, че се извисявам, стъпалата ми се отделят от твърдостта на Земята и сякаш свободно се нося във въздушното пространство...
Една мечта ме спира и започва да ми "говори"...Казва ми, че ме иска, че ме желае...и заедно се отправяме там, където мечтите се сбъдват...Тази мечта ми се усмихва, образно я наричам мечта за "красивия ден", този, в който сърцето ми ще е напълно заето от приятни чувства и истинска наслада...денят, в който ароматите ще се смесват и ще ми напомнят за това, че съм щастлива...по пътя хванах такси...стъпих здраво на Земята, но вълнението все още ме теглеше към небесното синьо пространство, където се люлеех сякаш съм богинята на Небето...Шофьорът слушаше радио и там разказваха за мечтите...за ясното слънце и белите облаци, които вече не са обвити в сивота и студена мъгла...После се чу песен - тази, която ме накара да затворя очи и да погледна отвъд съзнателните преценки...почувствах се сякаш съм герой от анимационен филм...от онези, в които винаги се чува смеха на героя, а емоцията никога не спира...Почувствах магията на неспирната хармония между мен и това, което е извън мен...Хванах мечето, моят близък приятел, за ръка и слязохме от таксито...И една врата се отвори и влязохме там, където мечтите се сбъдват...а тази, която ме срещна беше до мен и продължаваше все така да ме желае...Бяла пътека, обсипана с цветни предмети ме посрещна...имам право на още мечти, това го разбрах веднага щом влязох...замислих се...те всички бяха моите мечти, затворени в емоцията на красотата и чистото съзнание...И те всички ме пожелаха, а мечето, сякаш леко изплашено, се сгуши в мен и попита "няма ли да са ти много толкова много мечти, какво ще ги правиш?" ...и тогава се чу глас "мечтите са толкова, колкото сърцето ти може да побере, а твоето е голямо"...Усмихнах се на тези думи, без да обръщам внимание на това от къде идва гласът...Затворих очи... и пак се понесох... и отново чух музиката от таксито, а ароматите отново се смесиха...канела, череши, лимони, бадеми, ванилия и още много други...отворих очите и всички те ме чакаха там...подредени в изящна редица, това бяха моите мечти...И всички те ме желаеха и искаха да бъдем Едно...А Вселената ме дърпа към сбъдването им...и не намирам причина защо да не съм щастлива....Мечта след мечта и още една... усещам енергията...която ме прави истинска и реална...какво ще съм аз, какво ще си ти, какво ще сме ние, ако нямаме своите мечти? И продължих да се усмихвам...и все така ще бъде ~~

четвъртък, 10 март 2011 г.

Първи опити за хайку - японска поезия


~ Полъх на свежест
в утробата на пролетта.
И е любов!

~ Пръски мокра утрин през
дъха на една лястовица
Красиво е.

~ Прескачам секундите, за да броя
минутите,а усещането за Вечност
ме преследва.

~ Хармония затворена в капсула
от любов.А вятърът духа
в посока на сърцето ми.

~ Слънчев лъч пронизва Агния (Аджна),
отприщва се силата на личността.
Въображението не понася поражения.

~ Времето минава сякаш е частица
от моето бъдеще, а настоящето преминава
в трепетния порив на любовта.

~ Хлъзгав път пресича моето пътуване,
а суша спъва крачките напред.
Понякога боли!

~ В стремежа да опозная непонятното
изпускам момента на това, което ме
изгражда отвътре. И мълча!

~ Приемайки себе си, приемам
естеството на света като водовъртеж
от чувства и емоции.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

понеделник, 10 януари 2011 г.

Продължавам да вярвам или вярвам да продължавам...


Продължавам да вярвам, че Аз съм тук и сега, защото вярвам, че трябва да продължавам една мисия изначална, която ми сочи пътя, този в посока с пълнеж от ягодов сироп, който се разлива и облива тялото и лицето, ума и съзнанието, сърцето и душата, понякога лепне, но по-често е сладък...пълнеж, които ми "говори" за вълшебни герои и красиви моменти, недокоснати от зли мисли и външни нападки, а пътят?... с аромат на канела и лимон, горчив е - когато има сълзи в очите и тази тъжна гримаса, но ароматен - когато усмивка лази по лицето и как тези очи светят в екстаз...Усмивката се задържа там и не иска да слиза...казва "Защо съм тук, ако не вярвам, че Аз съм, за да се смея?" И пътят продължава...изправя ме пред неспирни предизвикателства, неограничени възможности, пъстри приключения и изненадващи случки, които чертаят пътя ми с цвят на сладки малини и сочни череши...А ето, че и пръски цветна боя покрива мечтите ми, а те са небрежни и наивни, а слънчевите лъчи изсипват своя златен прашец и аз отново усещам канела...
И продължавам да вярвам, че Аз съм тук и сега, и никъде другаде, тук, където копнея за живот, нестихващ, буен и емоционален...живот на карта? не, не е така заложен...какво му влияе?...и какво го кара да се живее?...вътрешна самооценка и съзнателен порив?... или едно сливане с Вечността и тишината на щастливия момент?... Вярвам, че трябва да продължавам, с мисли небесно сини и действия приятно зелени, да чертая пътя на живота, които имам тук и сега...
И продължавам да вярвам, че Аз съм тук и сега, защото трябва да науча урока.. и има един, който е тежък и трудно се учи... в него има и болка и страх, мъка и отчаяние, безумие и лудост, неправда и измама, лоша миризма и грозна картина, страдание и още какво?...Но когато урокът е приет и научен, то тогава той става приказка бързо разказана и завършена с добър отзвук...защото вярвам, че трябва да продължавам да бъда тук и сега и да спра да мисля за това, което е студено и мрачно, това, което разрушава сетивната първоначална нагласа на онзи живот мечтан и продаден на зли сили в момент на слабост и страх...
И вярвам, че продължавам...продължавам да вярвам...