сряда, 29 септември 2010 г.

И преди и сега си все така безразличен


Чудя се за какво си ми като теб вечно те няма...Или поне се появяваш тогава, когато най-малко те очаквам...и имам най-малка нужда от теб, дори не знам дали изобщо изпитвам нужда да те срещам...
Чудя се какво харесвам в теб, като си безразличен...Нямаш мирис, нито цвят, не си постоянен, не ме радваш, не те усещам като близък...просто мога да те нарека " НИЩО"
Чудя се, защо изобщо се появяваш, дрипав, миризлив и неприветлив...Не те харесвам, не разбра ли?...Чудя се защо си мислиш, че си ми потребен, защо се заблуждаваш, че ми липсваш, когато си далеч от мен?
Чудя се за какво те срещнах, като си скучен и дори понякога смешен...
Не харесваш моите книги, не харесваш любимите ми филми, не обичаш да си до мен, когато съм сама...казваш, че около мен винаги е прекалено шумно и не харесваш, когато се смея...Казваш ми, че съм прекалено достъпна, но пак се заблуждаваш...аз никога не те викам, ти сам се появяваш, дали не трябва да те изтрия от съзнанието си...Винаги мълчиш или когато ме заговориш си груб...казваш, че моите теми те изморяват и че често те дразня като се смея...Когато се появиш, се чувствам уморена и ми става досадно...Не искаш да рисуваш с мен, защото казваш, че е прекалено цветно...Не искаш да пишеш с мен, защото казваш, че е прекалено скучно...Не искаш да мечтаеш с мен, защото искаш да се затворя...дълбоко в душата си, без да давам израз на живот...
Чудя се къде ходиш и какво правиш, когато мен ме няма, сигурно досаждаш на друг...Но не разбираш ли, че никой не би те обичал, защото си негативен, защото заробваш ума и съзнанието...защото не разбираш и не оценяваш...Защото ти си СТРАХЪТ, а никой не иска да го е страх, всеки иска да бъде отворен и да излезе дори извън сетивата си, за да се почувства свободен и далеч от теб..ето разбираш ли защо си ми излишен и безразличен...Какъв е този страх? И по-рано веднъж или повече се отрекох от теб...защо не и СЕГА!