петък, 12 август 2016 г.

Малиново червило


Малини...отнасят ме в една емоционална настройка, в която усещам сладост като разтапяща се топка сладолед в много топло време... С цвят като кръвта, която бурно пресира във вените ми, кръв, която ме кара да тичам срещу вятъра, да скачам в локвите след бурен дъжд, да се смея на изгревите и залезите, тази същата малинова кръв, която ми вдъхва енергия с всяко свежо вдишване...
Този така обикновен страстен порив на задушаваща наслада, погълната изцяло в обвивката на малинов вкус, се излива като прохладен дъжд след изпепеляваща жега ...
Всяка една  вкусена хапка с малинова глазура внася усещането на онова детско чувство, когато искаш да нахълташ бос в градината като некакен гладен гост, готов да опостуши неограничено количество вкусотии... и ето, че откриваш себе си в неокротимо състояние на такова блаженство, че си неспособен да спреш...Малинова емоция! А какво, ако кръщаваме емоциите си с имена?...имена, които говорят,  които се смеят, които ни поглъщат като вълна от сладки малини, то тогава можем ли да си подбираме емоциите според имената, които сме им нарочили?... Искам днес да ми е малиново, хайде да извадя емоция с етикет "малини" и ето малиново ми е...Ах, тази огромна избухваща малинова емоция, готова да те пренесе там, където има само малини...Малини- малки, червени, сочни, ароматни - точно такива каквито се появявят и в сънищата и те карат да се събуждаш в късните нощи и да ровиш в хладилника с надежда те да изкочат от там, където никога не си ги оставял... Малини, такива приятни емоции са те...

понеделник, 17 септември 2012 г.

Усмивка с усещане за есен


~ Дъждовен порив
в очакване на паднало листо, а
луната се смее с мен

~ Капка обвита в кадифе, а
дъждовна вода
пръска косите ми

~ Загадка погълната от слънчев лъч
в опит да се прокрадне
през облачното небе

~ Мълчаливо листо
очаква да бъде повалено
от есенния бриз

~ Дъждовен миг,
който краде топлината на лятото e
тлеещ пламък в нощта

~ Мокра утрин
красноречиво говори
за промяна във вятъра

~ Забързана във времето
не усещам как падат листата,
дъждовен акт на самодоволство

~ Тишината ме осъжда
да чувам само дъжда,
привличайки душевни мисли

~ Прикривайки задоволството си,
дъждът попива в кожата ми,
мокра свежест

неделя, 6 май 2012 г.

Музикална "тишина"

Избирайки да премина незабелязано през всички свои минали и бъдещи намерения и желания насочих мислите си в далечното минало, когато събирах цветен прашец и в далечното бъдеще, когато сърцето ми ще побира повече любов...и в това време като по случайност се заслушах в тишината и също така незабелязано настроих цялото си съществуване в посока на звука, чух го да идва от небрежния ритъм на тромбон...и сякаш настъпи музикална "тишина", вече дори не чувах ритъма на сърцето си, а преди малко...туп туп туп...усещах порива му да изскочи...отброяваше всички мои минали настроения, мечти, надежди, дори страхове и тревоги...някои от тях хвърляше надалеч и ме молеше да не поглеждам в тази посока, а за други просто "говореше" с усмивка и нежност...да, сърцето се усещаше два пъти по-бързо от обикновено...пронизано е от вълнение...но музикалната "тишина" приглуши звука от неговото туптене...Тогава реших да остана подвластна и се заслушах в музиката, която започна да се разлива на топли вълни в съзнанието ми, а трепетно сияние ме накара да притворя очи...При някои хора това състояние е в реда на обичайните неща и те му се радват, други се събуждат с писък, защото решават, че изпадат в монотонен унес, после усещат стрес почти толкова силен, колкото от подивялата котка на съседката, и вече са почти готови да потърсят спешна психиатрична помощ, когато отново се унасят бавно, но сигурно, в своя сън... Всяка моя мисъл, спомен, хубав или лош, всеки мой страх или болезнена тревога са затворници на една тоналност, съществуват в нотите на песента, която винаги отказва да си тръгне, но понякога й се налага...Сега толкова свикнах с нея, че когато отсъства приемам това като липсва на всякаква чувствителност от нейна страна, не може да ме остави сама в този свят...а тя продължава да ми се усмихва все така мило и приятно, "облича" се в красота и хармония и ми припомня първия път, когато й се насладих...Веднъж усетила ритъма й не бих могла да позволя да ме напусне, а заедно с това и състоянието на блаженство, тя ме изпълва отвътре като сладък пълнеж на сладкиш...тя, музикалната "тишина" спира всички останали звуци, които пречат на ясното ми съзнание, замъгляват зрението ми и ме карат да "късам" парченца от мислите си и да попадам там, за където не съм тръгнала...Има нещо впечатляващо в тази музикална "тишина" и това е нейната способност да ме откъсва от всичко, което така или иначе не спира да ме съпровожда, но да, откъсва ме, и като слънчев лъч ме топли...И отново ме води там - в света на моята лична ~Музикална "тишина"~ бродя навред, отпусната в ръцете й, имам й пълно доверие, тя избира за мен красотата...и ме води точно там, където има не само любов, но още повече любов...