петък, 12 август 2016 г.

Малиново червило


Малини...отнасят ме в една емоционална настройка, в която усещам сладост като разтапяща се топка сладолед в много топло време... С цвят като кръвта, която бурно пресира във вените ми, кръв, която ме кара да тичам срещу вятъра, да скачам в локвите след бурен дъжд, да се смея на изгревите и залезите, тази същата малинова кръв, която ми вдъхва енергия с всяко свежо вдишване...
Този така обикновен страстен порив на задушаваща наслада, погълната изцяло в обвивката на малинов вкус, се излива като прохладен дъжд след изпепеляваща жега ...
Всяка една  вкусена хапка с малинова глазура внася усещането на онова детско чувство, когато искаш да нахълташ бос в градината като некакен гладен гост, готов да опостуши неограничено количество вкусотии... и ето, че откриваш себе си в неокротимо състояние на такова блаженство, че си неспособен да спреш...Малинова емоция! А какво, ако кръщаваме емоциите си с имена?...имена, които говорят,  които се смеят, които ни поглъщат като вълна от сладки малини, то тогава можем ли да си подбираме емоциите според имената, които сме им нарочили?... Искам днес да ми е малиново, хайде да извадя емоция с етикет "малини" и ето малиново ми е...Ах, тази огромна избухваща малинова емоция, готова да те пренесе там, където има само малини...Малини- малки, червени, сочни, ароматни - точно такива каквито се появявят и в сънищата и те карат да се събуждаш в късните нощи и да ровиш в хладилника с надежда те да изкочат от там, където никога не си ги оставял... Малини, такива приятни емоции са те...

0 коментара:

Публикуване на коментар