вторник, 29 декември 2009 г.

Още една година измина....



Преди време не се замислях колко бързо минават дните и месеците, да не говорим за годините...но това време отдавна отмина...сега всичко идва и си тръгва...случва се толкова бързо...не знам за какво е това бързане...нали има време за всичко?!?...Сякаш беше вчера, когато заминах за Лондон да празнувам Нова година, ето го сега същия този празник...Ще изпращаме старата 2009...и да се надяваме, че 2010 ще е малко по - добра...или нека бъде много по - добра...и ние да бъдем по - добри....и да се обичаме повече..

Броени минути преди новата година нека помислим за всички хубави моменти през изтичащата, но нека не се сещаме за лошите...те са там накъде решили да ни тормозят...но нима нямаме воля да ги отпратим? Разбира се, че имаме! И броени минути преди часът да е ударил точно 00:00 да си пожелаем какво да ни се случи догодина...Но, да е точно малко преди полунощ, не след това...защото ще рискуваме каляската, която ни чака отвън да се превърне в тиква...и тиква да си остане завинаги

Посрещнете Нова година с усмивка и нови мечти!...

понеделник, 28 декември 2009 г.

Colour game


Балонът се спука...Изведнъж целият ми екран сякаш се разтече...от балона, като след покана, започнаха да излизат различни цветове, които се сливаха в едно цяло, стана ужасна мацаница...но това не ме притесняваше...Някакви нереални предмети започнаха да се движат симетрично и някак като с лекота...Накрая се образува нещо, което не мога да определя какво е, само знам, че е красиво...Ако можех да го помириша сигурно щеще да има аромат на канела и портокал...От едната му страна бавно се отскубна топче, което падна в страни, леко се надигна, изкриви се и достигна формата на нещо като...да, мъжко човече...От другата страна на това, което се получи, изкочи друго топче,което падна в страни и бурно се разпръсна в множество други на него подобни....това вече е женското. Мъжкото и женското пристъпиха бавно един към друг,а над главите им излезе дъга, но не като тази, която сме виждали...има нещо различно в нея, но не искам да мисля какво...Постепенно мъжкото и женското се доближиха едно към друго, после обаче отчаяно започнаха да се дърпат настрани..можех да видя малките им ръчички, които се борят, за да се разделечат....Изведнъж борещите се укротиха и бавно се отпуснаха...сега вече им беше приятно...Свързаха се в едно...Цветно е!

Приказка за щастието на eдна принцеса...


Имало едно време...нали така започва всяка една приказка..е, нека и моята да започне така, не бягам от комерсиализма, поне не в момента...защото всеки житейски път започва с разказ, независимо от първите думи в него...Аз и ти, всички сме част от индивидуална, пъстра, понякога затъмнена приказка, разказана в няколко тома, продължаваща докато стигне своя END и за жалост не винаги той е HAPPY, но малко или много всички се надяваме на щастливия край...Не ни ли е зададена програма да бъдем щастливи, не е ли това нормалното ни състояние?...Казват, че има причина да си нещастен/а, но няма причина да си щастлив/а...Ти просто се раждащ такъв, щастлив/а... И после сам/а избираш как да продължиш приказката...Всички ставаме част от нея с един напън и рев...И така, ето я нашата приказка!...приказка за доброто и злото, приказка за зли вещици и беззащитни деца, приказка за змейове и смели рицари, приказка за принцеси, които чакат своя принц да ги събуди с целувка, приказка за пепеляшки, които бързат да се приберат, за да не развалят магията, защото никой не иска каретата му да се превърне в тиква...Или поне не преди Halloween...

Историята е за една принцеса, която търси път към щастието, не е задължително той да е кратък...защото знае, че ако го намери бързо, после може да й стане скучно...И така, търсенето започна отдавна...и мисли, че до някъде го е намерила...дори, когато си слага червило и то пасва на роклята й пак мисли, че е щастлива...Има някои неща, които й се изплъзват из между пръстите, просто се е обърнала и тях вече ги няма...Но може би никога не са били там, за нея...Тази принцеса беше малка... и не осъзнаваше, че е щастлива, просто поради факта, че расте безгрижно и е отгледана с много любов и усмивки...Помни, че не обичаше да си играе с кукли (изглеждаха й зловещи), освен когато куклата си имаше половинка...тогава те създаваха семейство и пиеха чай на верандата, в къщата, в която изкара повечето летни и други ваканции...там мина детството й, детство на малка принцеса!...Обичаше да облича роклите на майка си и да слага червило, не обичаше друг грим... но червилото трябваше да е плътно и да отговаря на определена емоция...когато беше тъжна слагаше тъмно, но когато усмивката сияеше на лицето й слагаше ярък цвят...Принцеса! Малка, невинна с детско изражение, необезпокоявано от ежедневните грижи на възрастните...Растеше с усмивка, понякога плачеше, защото не всички я разбираха...но нали за това е принцеса, за да се изправи гордо и да каже "Аз мога и ще го направя" И така неусетно времето мина и детството й свърши, започнаха да се появяват грижи...дали е написала принцеското си домашно и как ще бъде оценено то, дали новите й приятели я харесват, дали майка й е доволна от това, в което бавно се превръща ???...Понякога плачеше само, защото я беше страх да не се провали, искаше да е една от най-добрите принцеси...Опитваше се, но понякога просто не се получаваше и това не я правеше много щастлива...Дойде време, в което си припомни за семейството кукли, които с усмивка пиеха чай на верандата...Сега обаче куклите вече не й бяха интересни...Искаше да се опита да намери заместител на куклите, искаше това да бъдат реални хора...Така се стигна до първата й целувка..и сега я помни, защото много я беше срам, не знаеше как става.. почервеня и после не говореше много...Понякога, когато видеше момче нещо в стомаха й започваше да се движи...някои го наричат "пеперуди в стомаха"...Но не всеки заслужаваше да бъде нейния принц, за това често подминаваше чувство в стомаха и продължаваше напред...Любов! Думата, която тази принцеса понякога не разбираше...защо ни е нужна, защо не можем да бъдем щастливи сами?...Принцесата познаваше и други, които се питаха същото...но никой от тях не знаеше правилния отговор, всичко изказано беше просто предположение...Имаше любов в живота на принцесата, но понякога й ставаше скучно, а и усещаше, че не точно с тази любов ще има HAPPY END и продължаваше да търси...настигнаха я доста разочарования, доста сълзи се проляха, но нещо й подсказваше, че не трябва да се отказва и не й позволяваше да спира да търси...любовта, която да я накара да замълчи и просто да се усмихне...да погледне в очите на другия и да види топлина, спокойствие и всичко, за което някога е мечтала...Понякога си мислеше, че такава каквато я очаква - не съществува!...После си помисли, че е принцеса и няма неща, които да не могат да й се случат...И така малко по малко тя започна да се утешава...вече не беше объркана и не я беше страх! Вярваше!Знаеше точно какво иска и защо го иска...Малката принцеса вече я нямаше! Понякога тихо и кротко си спомняше за онези детски игри, за онези шумни усмивки и весели закачки, но и за лошите й т.н "приятели", които понякога не й даваха мира и то само, защото тя беше мила и добра, някои не харесваха и това, че тази принцеса е красива и има приятна усмивка...Сега, когато вече е голяма не обръща внимание на тези неща...знае, че те са преходни...а и знае коя е тя! Тя е принцеса! И ще бъде щастлива! По скоро тя е вече щастлива...с любов или без любов! Но когато тази принцеса срещне онзи принц, който да я накара просто да замълчи и да се усмихне - тогава трябва да си намери друго принцеско занимание...а именно да бъде със своя принц завинаги

Приказка с продължение, но със сигурност с... много HAPPY END


Alone girl - разказ в картинки

Понякога самотата ни кара да правим страннни неща...като това да късаме листата на цвете с надеждата последното да е "Обича ме"...














И така вечният въпрос остава! Дори понякога цветето може да бъде откраднато...

Jazzy Insomnia след полунощ


Чудя се.. на какво се дължи това, че очите ми все още са отворени, вече е след полунощ...А и започнах да скучая, четох достатъчно (за момент и аз се почувствах като една душа в окови, както герояТ ми Филип Кери)...Единствено звуците на джаза ме отпускат, но не ме карат да заспя...поне не още...по скоро ме карат да размишлявам...някакви налудничеви идеи се въртят в главата ми, едно непреодолимо чувство на радост и хармония ме е обзело..Може би моята Insomnia днес (да и друг път ми се случва) се дължи на това, че малко прекалих с кофеина или... съм малко по-развълнувана (имам си причина)..Insomnia! Не ме притеснява!Не, нямам здравословен проблем...Казват, че когато мозъкът е постоянно напрегнат и се вълнува от разнородни и бързо нахлуващи мисли, чувста и емоции, не е в състояние да се изключи дори през нощта. Ето какво ми е! Значи безсънието е проблем на тези, които не са в състояние на пълен мозъчен покой?..И все пак да се върнем на мислите...Да, те наистина са много и рядко напускат съзнанието ми...В апартамента е тихо, дори съседите не се чуват (което е нетипично за тях, но да предположим, че са попаднали в дълбок сън), време е за ръзмисъл...В стаята ми се носи аромат на ябълка и канела (от свеща, която ми подариха, един вид коледно)...Обаче искам вече да заспивам, защото съм си намислила един сън, който искам да ми се случи...Дали, ако го поискам много силно ще ме се присъни...Един ден, когато имам свой кон, няма да искам да сънувам как го яздя, няма да искам да сънувам бяло-черната му шарка и дългата му грива...Просто ще се наслаждавам на удоволствието да го имам и да се грижа за него...Дори съм му измислила име, но за него друг път...Сега си казвам "Приятни сънища"

неделя, 27 декември 2009 г.

Моята Вселена


Животът не е просто низ от случайности...Той е огледален образ в езерото на собствената ни Вселена!...Там където щастието е най-непринуденото чувство, а любовта най-истинското усещане...Неспирният ход на бъдещето понякога изиграва лоша шега на нас хората...
В ускорено израстване ние бавно и почти незабелязано украсяваме пътя пред себе си с цветни парченца фантазия, мечти с неправилна форма и спонтанно скроени идеи, които откъсваме от себе си...и като го правим кръщаваме ги с епитети "детски" и "наивни"...Така малко по-малко всички се вливат в армия все по-мощна, с войници непобедими...Армия, способна да разруши иначе несекващите чужди гласове...Армия, способна да създаде нов свят..Свят лишен от безумие и неразкрити загадки.. А какво става ако забравим вълшебствата и позволим на някой да ни подведе, че те не съществуват...Само когато останем в собствената си Вселена тогава ще видим колко приказна е тя...Тук е красиво...Тук е истинско...Тук е приказно..Тук съм АЗ

СтрахоВидение


Нереални образи и смешни догатки..
Изведнъж някой се появява и застава на пътя ти, а ти дори не го познаваш или поне не толкова добре колкото си мислиш...Ти го пъдиш, а той отново се връща...Питаш се какво ли иска от теб, защо те преследва...но отговор няма или поне идва по-късно...
Едва сега осъзнавам, че не можеш да го изгониш, той те съпътства навсякъде...Но не по всяко време...Близо до теб е, но се появява когато му позволиш...Значи можеш да го контролираш...?!
Е да понякога те притеснява, друг път те кара да се чувстваш неловко...някак несигурен в делата и мислите си...Друг път те освобождава и ти дава да си поемеш въздух...и тогава ти се усмихваш...и се питаш защо позволяваш на този някой да се превърне в заплаха за мечтите ти, защо този някой не бъде НИКОЙ за теб...Какво е да живееш без него, без да се съобразяваш с неговите правила, без да искаш разрешение за усмивка?...Този някой е всъщност твоя СТРАХ...страх от това да не се разочароваш...от кого? От хората? От себе си? Но е много лесно просто да се оставиш ТОЙ да те ръководи, той да дърпа конците на твоето ежедневие...Не мисля! Е понякога и мен ме е страх...Както всеки понякога го е страх...И какви са моите страхове...Да не се проваля, да не остана сама, да не разочаровам околните, да не срещам ЛОШОТО и какво от това...Не живея с тези страхове...Те просто понякога нахлуват в мислите ми...но ги пропъждам...Защото ИСКАМ да живея в красива ХАРМОНИЯ! Доволна съм... преодолявам страха и си смея в лицето му...
И той вече няма права над мен и моите мисли...
Happy End с продължение