Имало едно време...нали така започва всяка една приказка..е, нека и моята да започне така, не бягам от комерсиализма, поне не в момента...защото всеки житейски път започва с разказ, независимо от първите думи в него...Аз и ти, всички сме част от индивидуална, пъстра, понякога затъмнена приказка, разказана в няколко тома, продължаваща докато стигне своя END и за жалост не винаги той е HAPPY, но малко или много всички се надяваме на щастливия край...Не ни ли е зададена програма да бъдем щастливи, не е ли това нормалното ни състояние?...Казват, че има причина да си нещастен/а, но няма причина да си щастлив/а...Ти просто се раждащ такъв, щастлив/а... И после сам/а избираш как да продължиш приказката...Всички ставаме част от нея с един напън и рев...И така, ето я нашата приказка!...приказка за доброто и злото, приказка за зли вещици и беззащитни деца, приказка за змейове и смели рицари, приказка за принцеси, които чакат своя принц да ги събуди с целувка, приказка за пепеляшки, които бързат да се приберат, за да не развалят магията, защото никой не иска каретата му да се превърне в тиква...Или поне не преди Halloween...
Историята е за една принцеса, която търси път към щастието, не е задължително той да е кратък...защото знае, че ако го намери бързо, после може да й стане скучно...И така, търсенето започна отдавна...и мисли, че до някъде го е намерила...дори, когато си слага червило и то пасва на роклята й пак мисли, че е щастлива...Има някои неща, които й се изплъзват из между пръстите, просто се е обърнала и тях вече ги няма...Но може би никога не са били там, за нея...Тази принцеса беше малка... и не осъзнаваше, че е щастлива, просто поради факта, че расте безгрижно и е отгледана с много любов и усмивки...Помни, че не обичаше да си играе с кукли (изглеждаха й зловещи), освен когато куклата си имаше половинка...тогава те създаваха семейство и пиеха чай на верандата, в къщата, в която изкара повечето летни и други ваканции...там мина детството й, детство на малка принцеса!...Обичаше да облича роклите на майка си и да слага червило, не обичаше друг грим... но червилото трябваше да е плътно и да отговаря на определена емоция...когато беше тъжна слагаше тъмно, но когато усмивката сияеше на лицето й слагаше ярък цвят...Принцеса! Малка, невинна с детско изражение, необезпокоявано от ежедневните грижи на възрастните...Растеше с усмивка, понякога плачеше, защото не всички я разбираха...но нали за това е принцеса, за да се изправи гордо и да каже "Аз мога и ще го направя" И така неусетно времето мина и детството й свърши, започнаха да се появяват грижи...дали е написала принцеското си домашно и как ще бъде оценено то, дали новите й приятели я харесват, дали майка й е доволна от това, в което бавно се превръща ???...Понякога плачеше само, защото я беше страх да не се провали, искаше да е една от най-добрите принцеси...Опитваше се, но понякога просто не се получаваше и това не я правеше много щастлива...Дойде време, в което си припомни за семейството кукли, които с усмивка пиеха чай на верандата...Сега обаче куклите вече не й бяха интересни...Искаше да се опита да намери заместител на куклите, искаше това да бъдат реални хора...Така се стигна до първата й целувка..и сега я помни, защото много я беше срам, не знаеше как става.. почервеня и после не говореше много...Понякога, когато видеше момче нещо в стомаха й започваше да се движи...някои го наричат "пеперуди в стомаха"...Но не всеки заслужаваше да бъде нейния принц, за това често подминаваше чувство в стомаха и продължаваше напред...Любов! Думата, която тази принцеса понякога не разбираше...защо ни е нужна, защо не можем да бъдем щастливи сами?...Принцесата познаваше и други, които се питаха същото...но никой от тях не знаеше правилния отговор, всичко изказано беше просто предположение...Имаше любов в живота на принцесата, но понякога й ставаше скучно, а и усещаше, че не точно с тази любов ще има HAPPY END и продължаваше да търси...настигнаха я доста разочарования, доста сълзи се проляха, но нещо й подсказваше, че не трябва да се отказва и не й позволяваше да спира да търси...любовта, която да я накара да замълчи и просто да се усмихне...да погледне в очите на другия и да види топлина, спокойствие и всичко, за което някога е мечтала...Понякога си мислеше, че такава каквато я очаква - не съществува!...После си помисли, че е принцеса и няма неща, които да не могат да й се случат...И така малко по малко тя започна да се утешава...вече не беше объркана и не я беше страх! Вярваше!Знаеше точно какво иска и защо го иска...Малката принцеса вече я нямаше! Понякога тихо и кротко си спомняше за онези детски игри, за онези шумни усмивки и весели закачки, но и за лошите й т.н "приятели", които понякога не й даваха мира и то само, защото тя беше мила и добра, някои не харесваха и това, че тази принцеса е красива и има приятна усмивка...Сега, когато вече е голяма не обръща внимание на тези неща...знае, че те са преходни...а и знае коя е тя! Тя е принцеса! И ще бъде щастлива! По скоро тя е вече щастлива...с любов или без любов! Но когато тази принцеса срещне онзи принц, който да я накара просто да замълчи и да се усмихне - тогава трябва да си намери друго принцеско занимание...а именно да бъде със своя принц завинаги
Приказка с продължение, но със сигурност с... много HAPPY END
0 коментара:
Публикуване на коментар