неделя, 27 декември 2009 г.

Моята Вселена


Животът не е просто низ от случайности...Той е огледален образ в езерото на собствената ни Вселена!...Там където щастието е най-непринуденото чувство, а любовта най-истинското усещане...Неспирният ход на бъдещето понякога изиграва лоша шега на нас хората...
В ускорено израстване ние бавно и почти незабелязано украсяваме пътя пред себе си с цветни парченца фантазия, мечти с неправилна форма и спонтанно скроени идеи, които откъсваме от себе си...и като го правим кръщаваме ги с епитети "детски" и "наивни"...Така малко по-малко всички се вливат в армия все по-мощна, с войници непобедими...Армия, способна да разруши иначе несекващите чужди гласове...Армия, способна да създаде нов свят..Свят лишен от безумие и неразкрити загадки.. А какво става ако забравим вълшебствата и позволим на някой да ни подведе, че те не съществуват...Само когато останем в собствената си Вселена тогава ще видим колко приказна е тя...Тук е красиво...Тук е истинско...Тук е приказно..Тук съм АЗ

0 коментара:

Публикуване на коментар