сряда, 29 септември 2010 г.

И преди и сега си все така безразличен


Чудя се за какво си ми като теб вечно те няма...Или поне се появяваш тогава, когато най-малко те очаквам...и имам най-малка нужда от теб, дори не знам дали изобщо изпитвам нужда да те срещам...
Чудя се какво харесвам в теб, като си безразличен...Нямаш мирис, нито цвят, не си постоянен, не ме радваш, не те усещам като близък...просто мога да те нарека " НИЩО"
Чудя се, защо изобщо се появяваш, дрипав, миризлив и неприветлив...Не те харесвам, не разбра ли?...Чудя се защо си мислиш, че си ми потребен, защо се заблуждаваш, че ми липсваш, когато си далеч от мен?
Чудя се за какво те срещнах, като си скучен и дори понякога смешен...
Не харесваш моите книги, не харесваш любимите ми филми, не обичаш да си до мен, когато съм сама...казваш, че около мен винаги е прекалено шумно и не харесваш, когато се смея...Казваш ми, че съм прекалено достъпна, но пак се заблуждаваш...аз никога не те викам, ти сам се появяваш, дали не трябва да те изтрия от съзнанието си...Винаги мълчиш или когато ме заговориш си груб...казваш, че моите теми те изморяват и че често те дразня като се смея...Когато се появиш, се чувствам уморена и ми става досадно...Не искаш да рисуваш с мен, защото казваш, че е прекалено цветно...Не искаш да пишеш с мен, защото казваш, че е прекалено скучно...Не искаш да мечтаеш с мен, защото искаш да се затворя...дълбоко в душата си, без да давам израз на живот...
Чудя се къде ходиш и какво правиш, когато мен ме няма, сигурно досаждаш на друг...Но не разбираш ли, че никой не би те обичал, защото си негативен, защото заробваш ума и съзнанието...защото не разбираш и не оценяваш...Защото ти си СТРАХЪТ, а никой не иска да го е страх, всеки иска да бъде отворен и да излезе дори извън сетивата си, за да се почувства свободен и далеч от теб..ето разбираш ли защо си ми излишен и безразличен...Какъв е този страх? И по-рано веднъж или повече се отрекох от теб...защо не и СЕГА!

вторник, 8 юни 2010 г.

~Сини очи и малък нос ~ сестри ~


Когато тя отърка мъничкия си нос в дланта й усети нежния допир на кожата...погледна плахо нагоре, но веднага се успокои...свита в скута й се почувства необезпокоявана от тревоги, нереални образи и неразбираеми догатки...беше заспала на пясъчната ивица без да усети как водата мокри босите й крака...две големи сини очи я гледаха с любов...и тогава изражението на лицето й се промени, появи се лека усмивка, която постепенно премина в силно кикотене...Сините очи се наведоха и целунаха мокрото й чело и сякаш устните й залепнаха, после се облиза и прегърна малкия нос...
Енергия обля телата им, а сърцата им затуптяха ритмично, в един такт, както винаги...това ги правеше неразделни, винаги успяваха да се усетят една друга, независимо от разстоянието, което ги делеше...

Понякога се питаха дали това, че във вените им не тече една и съща кръв ги прави по-малко сестри, но отговорът винаги ги караше да се смеят повече, защото знаеха, че това не би било значително откритие...Обичаха се не заради някаква родствена връзка, а заради онова, което ги свързваше умствено, емоционално, нематериално и интелектуално...сродни по душа, сродни по сърце, еднакво жизнени, чувствени, енергични и дейни...светът през сините очи и погледа на малкия нос изглежда като океан от лилави мечти, горещи парченца фантазия, непринудени емоции и неограничени цветни възможности...

- Сис какво е онова, което се опитваш да уловиш с обектива? - попита малкият нос
- Опитвам се да хвана светлината, за да я поднеса като твой подарък - отговориха сините очи...
- Тогава аз ще напиша нещо за теб, за това кака можеш да летиш, когато съм до теб - зарадва се малкият нос...

Отново се усмихнаха една на друга и продължиха да вървят по плажната ивица...Слънцето огряваше светлите им коси и правеше тъмен загар на кожата им...Лек вятър се прокрадваше, за да им спести умората от горещината...Така мина целия ден и още много такива...

С любов на слончето...

понеделник, 7 юни 2010 г.

Когато Аз съм...Ти си


Аз съм...Ти си...
Аз съм пеперуда, а ти си моят цвят благоуханен...ставам многоцветна, все по- пъстра и пърхаща с криле...

Аз съм риба, а ти си моите хриле...плувам в дълбините и срещам красота, вълшебство, срещам любовта...ах, колко е блаженно и искам да остана...

Аз съм птица, а ти си моите криле...разпервам ги и стигам там, където няма болка, има свобода...летя в хармония с небето и всяко облаче е мое...меко, пухкаво и удобно ми е тук...

Аз съм цвете, а ти си моята плодотворна почва...пропуквам бавно с корен аз земята и цъфтя в цветовете на дъгата...

Аз съм слънцето, а ти си моята луна...с лъчи огрявам цялата Вселена, а ти ме пазиш през нощта...

Аз съм вятъра, а ти си моят дъжд...капки свежест и дъх на утро...мокра съм, но ти ме пазиш от студа...

Аз съм камъка попътен...а ти си моят пътник уморен...и сядаш да починеш и бързаш пътя да не изтървеш, но се връщаш пак при мен...

Аз съм път, а ти си моята посока...знаци на съдбата и стрелки към път необратим...

Аз съм звук, а ти си моята песен...вибрации и енергия необратима ни свързват в едно...

Аз съм будна, а ти си моят сън и ме пазиш от кошмари...

Аз съм...до теб...а ти си...до мен

вторник, 18 май 2010 г.

Невинност

...Една малка ръчичка се хвана за моята...мека, нежна и топла на допир...Това ме накара да се почувствам отново като дете - малко и невинно, изпълнено с милост, святост и любов...обичащо всичко и всички, все още ненаранено, а каква доброта се излива от него, като малък ангел, дори и без криле, той е ангел...седи и ти се усмихва...кара те да се развълнуваш, да пламнеш, да почувстваш, просто да се усмихнеш...И това дете търси с поглед всичко ново, приема го с такава обич и внимание... и то усеща новите пориви, новите трепети...усеща по различен начин вятъра в косите, звука на Природата, майчината обич...И колко сладко го целуват и прегръщат всички, то е мило и добро за всички...то усеща любовта по -различен начин, защото му я поднасят по-различен начин...палави и игриви, красиви и цветни, свежи и пъстри, сладки и меки...това са неговите детски малки мисли...то се усмихва и предава любов...А как гледа?... с пламнали искри в очите търси това, което го очаква, ново, непознато и непонятно... Любопитство и интерес се крие в малката му главичка...И как иска да знае всичко, интересува се от всичко, а то е толкова непознато...но това не го плаши...той пита ли пита...и колко бързо научава...и как подрежда всички картинки от това, което го заобикаля...като детски пъзел реди своето наивно ежедневие, изгражда своя малък пъстър детски свят, в който има само любо...За него няма нищо страшно,не се бои от нищо... само понякога се крие под завивките, когато лошият вълк от приказките прави лоши неща...но то дори все още не разбира понятието "лошо", ще го разбере чак когато осмисли какво е "добро"...Пипа с нежните си ръчички и дори не оставя петна след себе си, нежният му глас вибрира и създава усещане за топлина и красота...Едно малко дете... На какво е способно то? Как съзърцава то? Може ли то да преобърне представите на големите за света? Да ги накара и те да се радват на пъстроцветната пеперуда в градината, да се усмихват на милия старец в парка, да пожелаят радост на околните...да почувстват, че отново живеят в свят без умора, без стрес, без омраза...И какво, ако всички станем деца? И какво, ако подарим усмивка на поне трима души през деня? И какво, ако прощаваме на всеки? И какво, ако благодарим на Вселената, че отново се будим сутрин? И какво, ако не губим време за дребни глупости? И какво, ако се научим да бъдем добрия актьор във филма, наречен "живот"? И какво, ако заменим негативните мисли с позитивни? И какво, ако сме просто щастливи...и какво, ако просто обичаме? И какво ако сме просто деца?

вторник, 9 март 2010 г.

DreamWorker



सपना = мечта

Can you be a hard DreamWorker? Your answer must be "Yes, I can!"

Виждам надпис "Поръчка на мечти"- имам много опции за избор и мога да "поръчвам" неограничено количество...по мой образ и подобие, нещо което да отговаря на въпроса
"Коя си ти?"...Нямам ограничения, има само едно условие - поръчката да е направена със сърце...Аха виждам и още едно - да кажа "Благодаря" след това...Пише, че Вселената ще се отблагодари за тези думи...Приемам го, не искам да противореча на Вселенската намеса! И продължавам...имам и опция "резервирано", хм, че кой може да резервира мечтите си?..Казват ми "Ти можеш"! Тези мечти може и да са много сходни с нечий други, но на тези спокойно мога да поставя своето име, без да трябва да се съобразявам и да търся нечий авторски права, защото авторът носи моето име...Преди да получа пратка с надпис "сбъдната мечта" полагам неспирни усилия, за да получа резултата, който очаквам да ме направи още по-щастлива...Жалко, че не винаги получената пратка носи този надпис, понякога съм разочарована, но има опция "replay" и така опитът продължава, до резултат "сбъднат".

И като продължа да създавам и да приемам мечтите си им слагам епитети "сладки" и "реални", "объркани" и "абсурдни" "големи" и "малки", "сюрреалистични" и "свръхестествени" и т.н., но винаги отпред има един постоянен епитет "моите"...

Свърших с пратките...Сега затварям очи и изведнъж се чувствам лека, усещам, че нямам допир със земята, тя остава под краката ми...с усмивка поглеждам назад и сякаш никак не се учудвам, че две големи крила ме понасят нависоко, там където мога да остана насаме с мечтите си, за да ги осмисля, за да ги почувствам, за да стана техен най-близък приятел...МЕЧТАЯ! Че кой не мечтае? Но дали моите мечти са винаги смислени или понякога са непосредствени и глупави?...Може би някой ще оспори факта, че вярвам в глупавите мечти...защо ги наричам така ли? Защото те са нереални, налудничеви, дори наивни, но са моите "глупави" мечти..и ме карат да се усмихвам, а аз обичам да се усмихвам..А нали и Дон Кихот е вярвал във вятърните мелници и се е борил с образите на тираничните великани, пресладвал е красотата и е вярвал в нея...Нима има нещо лошо в това?...А когато в края на историята Дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, то тогава идва неговият близък приятел и оръженосец и го моли да не се отказва...За това и аз не се отказвам, а и аз имам своите оръженосци, те почистват бронята ми, острят меча ми и ме пазят от разбойници...Заблудени, но не загубени са моите мечти, те са висши, защото отразяват моята същност, моите надежди, моите страхове, моите пориви и моите желания... Нима има нещо глупаво, когато наистина вярваш в него, когато освобождаваш обикновената енергия и я преобразяваш в действаща сила, непобедима, бурна и разтърстваща...

Мечтая да летя...да бъда птица, за да имам поглед и от високо...но искам да съм птица, необикновена, единствена по рода си...красива и пъстра, безгрижна и щастлива....Мечтая да съм риба, за да усетя красотата на водната струя, да осъзная допира на водното царство и да се слея с рибните пасажи...но искам да съм риба, красива и цветна, свободна и обичана...Мечтая да съм цвете, което да разпуква земната кора, да се пробужда с всеки слънчев лъч, да усеща допира на Природата и нейната стихия...Мечтая да съм слънце, вечно и непобедимо, да събуждам с усмивка цялата Вселена, да заспивам мека, нежна и желана...Мечтая да бъда всичко..Мечтая да усещам всичко..Мечтая да съм част от всичко красиво, мило и добро...Просто мечтая..Мечтай и ти...

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Child's mirAcle



Роб на ума или Господар на сърцето ?




Днес Диди ме попита " Защо сме така устроени? Звучи толкова просто, а в същото време е толкова трудно за изпълнение".

Умът ни е виновен за всичко...Той постоянно иска да е в действие, иска да "говори", да излезе навън и всички да го забележат... Когато умът е активен, сърцето не е напълно отворено, то чака своя момент, за да излезе на преден план, да създаде онзи уют, от който се нуждаем, да разпръсне чувствен аромат, който да вдишаме и да се усмихнем... Но Умът постоянно ни критикува, той постоянно е недоволен и се жалва. Ядосва се на себе си, на другите, на миналото, или се безпокои за бъдещето.
Умът е такъв! Той не харесва простите неща, затова винаги усложнява всичко.. И когато прави това той не позволява на сърцето да бъде невинно, просто и естествено.А Сърцето не намира недостатъци навсякъде, защото то е отворено за безкрайността, за Бога, за Красивото... И ако сърцето ни е напълно отворено, няма да можем да се оплакваме и да намираме грешки в себе си и в околните, а ще ги приемаме като част от себе си...

И Шри Шри Рави Шанкар е сподели със света:

1.БЪДИ КАТО ВОДАТА
Когато се чувстваш ниско, скочи в най-ниското.Това е твоята истинска природа. Вътре в теб си като вода. Тя е най-вътрешната ти част. Нейната природа е смиреност. Обичай ниските си чувства, а не се бори с тях. Когато не си добре, затвори очи и се потопи в най-ниското си място, щом намериш океана си, ще започнеш да се издигаш. Знай, че колкото и да са големи облаците, те не могат да засенчат слънцето.

2.ДУМИТЕ
Думите са коренът на тревогите. В истинската красота и истинското приятелство няма думи. Нужна е вътрешна тишина. В нейната дълбочина също звучи музика. Думите разрушават любовта. Когато преминеш отвъд думите, се появява любовта. Бъди обикновен, невинен и силата на любовта ще свърши всичко останало.

3.ЕДИНСТВО
Ние сме в океан, наречен живот. Всички различни тела са черупки, съдържащи една и съща вода. Имената и формите са една илюзия. Ако близостта има нужда от отговор, тя се превръща в бизнес. Бъди любящ, това е свобода.

4.ЗНАНИЕ
Осъзнавай Големия Ум, вълните му са в теб, просто трябва да се настроиш. Включи се в него. В пълното познаване винаги се надига любовта, защото дълбоко във всяко нещо има любов.

5.ИСТИНСКАТА БЛИЗОСТ
В истинската любов няма разбито сърце. Любовта не може да се счупи, както водата не може да се счупи. Истинската близост е, когато ти самият се чувстваш близък. Другият ти принадлежи и ти на него. Не се съмнявай! Да, всеки ме обича, си казвай. Това е тайната. Знай, че никой друг не може да те нарани, че никой друг не съществува – това е истинската близост.

6.МЕДИТАЦИЯ
Медитация е да виждаш Бог вътре в теб. Ти си океан, има толкова много богатства в теб, толкова много красота. Да си тук в Бог, означава да доведеш ума си в настоящия момент – това е медитация.

7.МИСЛЕНЕТО
Мисленето е причина за депресията. Трябва да виждаме как мислите идват и си отиват. Тогава ставаш свободен! Колкото повече се опитваш да мислиш положително, толкова повече си притеглен към негативното. Идва страхът и умът се разделя на две – основата на конфликтността.

8.МОЛИТВАТА
Истинската молитва е да се смееш сутрин, но дълбоко отвътре. Смехът ти да идва от центъра на сърцето. Всичко в природата те чака да се смееш. Дори и когато всичко се разпада, пак се смей. Няма нищо по-ценно от твоя смях. Смей се като бебето, с цяло тяло. Пътят на твоя живот е молитва.

9.РЕЛИГИЯ
Всичките религии на света ти принадлежат. Защото ти си синът на единствения Баща или дъщерята на единствения Баща. Всички религии ще видиш, че всички те водят към едно нещо: човешките ценности любов, състрадание, радост…

10.СТРАХЪТ
Страхът изчезва, когато го обикнеш. Той се превръща в любов. Затова, когато се появи страх, предай му се.

вторник, 23 февруари 2010 г.

DoLLs...'s Audience





Когато бях малка не обичах кукли...когато бях малка куклите ме плашеха...когато бях малка куклите не искаха да си говорят с мен...за това си играех с малкото ми братче ...пръскахме се с маркуча на терасата в къщата на село и тичахме боси по асфалта...или се карахме шумно, той слагаше буболечки в чаршафите ми, а аз го гонех трепереща от малките гадинки...той умираше от смях...Ето тук имаше емоция..имаше любов...а какво ми даваха куклите? Те просто бяха нашата публика...куклите, нито веднъж не се засмяха с мен, нито веднъж не заплакаха на наивните ми детски болежки... И така остана въпроса(?)...Защо толкова много ме плашеха? И тогава и сега... Защото бяха безмълвни...нито дума не обелваха, защото бяха безчувствени..седяха и ме гледаха с кристалните си неподвижни очи..сякаш заспали вечен и непробуден сън...тръпки ме побиваха от тях...Но не преставаха да ми ги подаряват...все по-хубави и по-добре облечени..но все така студени и неприятелски настроени...Реших да ги запазя и един ден да се изправя лице в лице с тях...е този "един ден" още не е дошъл...но днес пред мен застанаха две други кукли...съвпадение или не...в едно и също време или да? Две кукли ми говореха от имeто на двама души (my sis & my new bro)...Разказаха ми една история за полета на една кукла...или две...куклите пак се появиха в живота ми..повече подробности или кратка информация ще има след като изгледаме и филма за ВЕНЕРА...

Не знам до кога ще ме е страх от куклите? Може би, ако един ден ме прегърнат и ми се усмихнат ще им простя за това, че бяха толкова мълчаливи през годините...

To be continued...soon

вторник, 16 февруари 2010 г.

Fly me to the moon ....или до къде се простират човешките възможности



Fly me to the moon
Let me play among the stars
Let me see what spring is like
On a-Jupiter and Mars......

Pure consciousness
Positive thoughts
Awake dreams
Do the Right things
Live in the present
Strong spirit
Open mind
Breath slowly and consciously
Give a smile each day
Control your feeling and emotions
................................

So now you are ready...you can fly to the Moon and further...

Have a nice trip and do NOT forget to send me a post card =)

понеделник, 15 февруари 2010 г.

L0ve 0n the Line...L0ve is everywhere



Eдна история за това как не трябва да губим...любовта(към приятелите, към семейството, към половинката си, към себе си, към творението, наречено ЖИВОТ)...L0ve is on the Line so please DO NOT disconnect!


Събудих се изплашена...Капки пот се стекоха по челото ми, продължиха надолу по двете ми бузи...Сърцето ми биеше учестено, въздухът не стигаше до дробовете ми...Мислех си, че се задушавам...Какво се бе случило?...Съновидението беше толкова реално...излезе дим от устата ми..толкова ли е студено в стаята ми?...Явно да..Не можех да движа крайниците си...изпитвах силна болка...Лежах неподвижна и размишлявах над случилото се...Опитах се да преглътна тежеста в гърдите си, но едва си поех въздух..Това, което видях не беше никак приятно - в съня ми седях в тъмна стая, беше полупразна...Само няколко снимки с изрязани лица и една свещ на бюрото, която вече догаряше...Това беше единствената светлина в стаята...Стените бяха посивели, всичко изглеждаше увехтяло...Столът, на който седях беше събрах прахта на много години...Тогава видях един часовник...Странно часът показваше точно толкова колкото и преди час...беше ли минал един час?..или два?...Дали времето беше спряло или... просто тихо тик так-аше, за да отмери последните секунди живот...И тогава осъзнах... това не беше сън, това не беше и част от реалността - това беше предупреждение!!!...Предупреждение, че без любов, без сърцето ми да е завладяно от това чувство - следва тъмнина и самота...и тогава реших да споделя....Нима не е просто да обичаме, нима не идваме на този свят с любов?...Няма нищо по-чисто и по-красиво от безрезервната обич...към природата, към хората, към нас самите...към цялата Вселена...И как ще ни се отблагодари Вселената, ако изпитваме всеки ден от това чувство, ако всеки ден внасяме към живота си капка сладка фантазия - ТЯ също ще ни обича!

Всички ние притежаваме огромен потенциал да бъдем в хармония с духа, тялото и мислите си...Само така ще можем да се наслаждаваме и на малките неща, без да се стремим да открием щастието в голямото... само така ще можем да виждаме красотата около нас, защото тя е навсякъде...Отворете съзнанието си и тя ще ви приеме...само така ще можем да обичаме и да получаваме обич...

And of the story...with my favorite quotation from Moulin Rouge
"The greatest thing you’ll ever learn is just to L0ve and be L0ved in return"

Dedicate to all my best friends...with love

To all my Best Friends




My best friend say
She sick of me cryin on the phone
Tellin how my man been doggin me
My best friend say
Don't tell her nothin bout me & u
Cause she ain't showin me no sympathy
My best friend say
If she was me she'd let you go long long time ago
My best friend say
My best friend say
I'll be there

CHORUS:

I'll still be there for you
In your time of need
You can lean on me
Come on
I'll be there for you

I'll be there for you
In your time of need
You can lean on me
Come on
I'll be there for you

VERSE 2:

My best friend say
I can stay with her
At her house no doubt any time I like
My best friend say
Don't let you ruin my life
Cuz you don't do for me
And you don't act right
My best friend say
If she was me she would let you go long long time ago
My best friend say
My best friend say
.................

(Aaliyah (R.I.P) featuring Missy Elliot and is produced by Timbaland)

петък, 12 февруари 2010 г.

Главозамайващо



Вдишвам и издишвам...Притворила леко за момент очи..ги отварям отново...Усещам аромат на маргаритки...чувам шумоленето на малко поточе, дори май виждам едно малко сомче да показва мустак...Чувам и едно семейство птички да "разговарят" помежду си...Едно малко таралежче се свива и бързо се претъркулва от другата страна...Виждам и една катеричка, предпазливо се оглежда за конкуренти на нейния жълъд...Явно усети, че такъв липсва и спокойно се настани на мястото си и с любов погледна своята собственост...После бързо се покатери на дървото...каква душичка! Вдишвам дълбоко още веднъж и се усмихвам широко..много широко...Всичко около мен е зелено и красиво, няма почти нито едно облаче - небето е толкова приятно синьо, че ми се иска да го стигна и да го усетя със сетивата си...да се слея с него, да бъда волна като малка птичка, която сякаш сега се е научила да лети и иска да покаже колко бърза и свободна може да бъде...Усещам се сякаш съм се сляла с Природата...Аз съм Природата, Природата съм аз..Тя е вътре, аз съм в нея...сърцето ми бие заедно с нейното, моето спира, а нейното продължава...за миг...уплаха!..Но не...аз съм добре..това не ме кара да бъда нежива...значи нейното сърце е всъщност моето...Аз съм част от Природата! А ти? Аромат и хармония, любов и наслада...мек допир и чувство на прераждане...Но... !!!изведнъж погледът ми е привлечен от нещо..и..поглеждам нагоре и преди да съм видяла какво е, то бързо и стремглаво се приближава към мен и ме удря...Woow падам по гръб на мократа трева, усещам аромата на свежест и до мен една маргаритка..седи от лявата ми страна и сякаш иска да ми каже нещо...Изведнъж усетих, че под мен вече е лепкаво и кално, изведнъж свежият аромат изчезна, не чувах звуците на природата, а само дразнещо шумолене..Понеже усетих силна болка в слепоочието отново затворих очи, но този път не се почувствах приятно, а някак странно и нереално..Усетих, че не това е моята реалност...Почувствах болка и ми стана мъчно...Тогава чух онзи ръмжащ звук на машини...усетих мириса на разрязана плът, плът на дърво...уситех болката им, как сълзят...Чух и обезпокоителния звук на птиците и животните...Те знаеха, че са застрашени...и къде ще отидат сега? Сомчето прибра своя малък мустак и отиде да предупреди останалите...А аз лежах все така неподвижна, не можех да помръдна...Ароматът на свежест се беше изпарил, сега всичко имаше мирис на развалено...боклук! Небето вече не бе така синьо, появиха се сиви облаци, но това не бяха онези обичайни облаци, които виждаме при дъжд...а облаци - мъгла от дим и пепел...Сега трудно поемах въздух..Онази хармония, в която се намирах беше изчезнала и то за минути...почувствах се тъжна...Колко още пъти ще трябва да изпитвам тази празнота???
С продължение...и леко пренебрежение към човешката ръка...

вторник, 9 февруари 2010 г.

Слънчево






Слънце пари в косата и посипва я с прах златист
капка роса капва и се слива с тревата...
Искрица нежност попива в кожата и ухае на канела
Алено червени устни и кристално бяло наметало...
Нима е вече слънчево?
Ведрина усещат и трепкаво с поклон се мърдат..
и цветята и дървета и малки трънчета и храсти...
Вдишват всяка капка свежест и бавно разцъфтяват
Ухание на свежест, дихание...живот!
Нима е вече слънчево?
Пърхащи с крила, разноцветни птички...и пак са у дома
звън на трепетно дихание...живот!
Слънчево е в душата, слънчево е в мислите...
и усещане за свежест и усещане за младост..
Дихание!!! Слънчево е!

вторник, 2 февруари 2010 г.

Лепкава случайност или... как един ден ще продам своето ферари





По една или друга случайност днес станах рано и направих малко йога упражнения...много искам да започна да ги правя всяка сутрин, но още ми е зимно и съм като малко мече, на което му се спи...та докато правех Поздравът към СЛЪНЦЕТО, за пореден път в близките няколко месеца, се замислих за материалните рамки, в които сме поставени....Напоследък все повече се замислям за това колко по-материално става съзнанието на човечеството и как все по-малко хора обръщат внимание на духовното, на емоциите, на усещанията от хармонията на тялото с природата...на света, който е вътре в нас, онова малко трепкащо съществуване, което има потенциал да повдигне планина и да постави слънцето по-близо и по-близо......За щастие повечето хора в обкръжението ми мислят малко или повече като мен...Осъзнавам как се стремим да следим някакви, уж носещи ни радост и щастие, схеми и пътища... гоним ги до последно и изхабяваме толкова ненужни чувства и емоции, вместо да ги оставим за нещо много по-възвишено и свято..Често дори не се замисляме, че това вътрешно не ни доставя никакво удоволствие, просто следваме една инерция, която понякога толкова се засилва, че дори започва да ни влачи! "Инерция, която ни влачи", това така залепна в съзнанието ми...и ето че днес започнах нова книга (Монахът, който подари своето ферари - автор Робин Шарма) и какво разбирам от първите 20 стр....нещо много интересно! Няма да ви разказвам за какво става дума, разберете сами..Но връзка с това, което си мислех и книгата определено не липсва...Трябва да си купя нова кола, трябва да сменя мебелите в стаята, трябва да купя това, онова....да купя да купя да купя....да имам..да имам...да постигна...да се издигна...да постигна..и пак и пак...и кога остава време да помислим за онзи вътрешен наш свят??..Аз определено от доста време насам гледам на нещата от съвсем друга гледна точка..не искам един ден да се обърна назад и да видя всички материални блага, които съм придобила, а лицето ми да е покрито с бръчки и изведнъж усмивката ми да изчезне...Не искам да се обърна назад и да не виждам душата, сърцето си...да съм загубила това усещане вътре в мен, че дишам, че съм тук, че съм аз!...това тяло ми е подарък от Господ и аз трябва да го почитам, трябва да го уважавам...и да не го замърсявам с ненужни мисли и усещания! И наистина така се чувствам по-добри от всякога...вече месеци наред....:D....другата интересна случайност между нещо, което си мислех и книгата е ИНДИЯ - място, където искам да отида през 2011г. и го искам искрено!! Героят на Шарма отива точно в Индия - защо...ще разбера и аз самата като прочета книгата, но вече се досещам.... И така... сега УМЪТ ми е насочен в посока ИНДИЯ.......

...Прочетете книгата, не съм я дочела едва 20-на странички прочетох днес, но съм сигурна, че ще ме зареди и ще ми даде нови трепети...