По една или друга случайност днес станах рано и направих малко йога упражнения...много искам да започна да ги правя всяка сутрин, но още ми е зимно и съм като малко мече, на което му се спи...та докато правех Поздравът към СЛЪНЦЕТО, за пореден път в близките няколко месеца, се замислих за материалните рамки, в които сме поставени....Напоследък все повече се замислям за това колко по-материално става съзнанието на човечеството и как все по-малко хора обръщат внимание на духовното, на емоциите, на усещанията от хармонията на тялото с природата...на света, който е вътре в нас, онова малко трепкащо съществуване, което има потенциал да повдигне планина и да постави слънцето по-близо и по-близо......За щастие повечето хора в обкръжението ми мислят малко или повече като мен...Осъзнавам как се стремим да следим някакви, уж носещи ни радост и щастие, схеми и пътища... гоним ги до последно и изхабяваме толкова ненужни чувства и емоции, вместо да ги оставим за нещо много по-възвишено и свято..Често дори не се замисляме, че това вътрешно не ни доставя никакво удоволствие, просто следваме една инерция, която понякога толкова се засилва, че дори започва да ни влачи! "Инерция, която ни влачи", това така залепна в съзнанието ми...и ето че днес започнах нова книга (Монахът, който подари своето ферари - автор Робин Шарма) и какво разбирам от първите 20 стр....нещо много интересно! Няма да ви разказвам за какво става дума, разберете сами..Но връзка с това, което си мислех и книгата определено не липсва...Трябва да си купя нова кола, трябва да сменя мебелите в стаята, трябва да купя това, онова....да купя да купя да купя....да имам..да имам...да постигна...да се издигна...да постигна..и пак и пак...и кога остава време да помислим за онзи вътрешен наш свят??..Аз определено от доста време насам гледам на нещата от съвсем друга гледна точка..не искам един ден да се обърна назад и да видя всички материални блага, които съм придобила, а лицето ми да е покрито с бръчки и изведнъж усмивката ми да изчезне...Не искам да се обърна назад и да не виждам душата, сърцето си...да съм загубила това усещане вътре в мен, че дишам, че съм тук, че съм аз!...това тяло ми е подарък от Господ и аз трябва да го почитам, трябва да го уважавам...и да не го замърсявам с ненужни мисли и усещания! И наистина така се чувствам по-добри от всякога...вече месеци наред....:D....другата интересна случайност между нещо, което си мислех и книгата е ИНДИЯ - място, където искам да отида през 2011г. и го искам искрено!! Героят на Шарма отива точно в Индия - защо...ще разбера и аз самата като прочета книгата, но вече се досещам.... И така... сега УМЪТ ми е насочен в посока ИНДИЯ.......
...Прочетете книгата, не съм я дочела едва 20-на странички прочетох днес, но съм сигурна, че ще ме зареди и ще ми даде нови трепети...
0 коментара:
Публикуване на коментар