Когато бях малка не обичах кукли...когато бях малка куклите ме плашеха...когато бях малка куклите не искаха да си говорят с мен...за това си играех с малкото ми братче ...пръскахме се с маркуча на терасата в къщата на село и тичахме боси по асфалта...или се карахме шумно, той слагаше буболечки в чаршафите ми, а аз го гонех трепереща от малките гадинки...той умираше от смях...Ето тук имаше емоция..имаше любов...а какво ми даваха куклите? Те просто бяха нашата публика...куклите, нито веднъж не се засмяха с мен, нито веднъж не заплакаха на наивните ми детски болежки... И така остана въпроса(?)...Защо толкова много ме плашеха? И тогава и сега... Защото бяха безмълвни...нито дума не обелваха, защото бяха безчувствени..седяха и ме гледаха с кристалните си неподвижни очи..сякаш заспали вечен и непробуден сън...тръпки ме побиваха от тях...Но не преставаха да ми ги подаряват...все по-хубави и по-добре облечени..но все така студени и неприятелски настроени...Реших да ги запазя и един ден да се изправя лице в лице с тях...е този "един ден" още не е дошъл...но днес пред мен застанаха две други кукли...съвпадение или не...в едно и също време или да? Две кукли ми говореха от имeто на двама души (my sis & my new bro)...Разказаха ми една история за полета на една кукла...или две...куклите пак се появиха в живота ми..повече подробности или кратка информация ще има след като изгледаме и филма за ВЕНЕРА...
Не знам до кога ще ме е страх от куклите? Може би, ако един ден ме прегърнат и ми се усмихнат ще им простя за това, че бяха толкова мълчаливи през годините...
To be continued...soon
2 коментара:
Аз пък харесвах куклите като бях малка. Те винаги бяха толкова красиви, не плачеха, когато се чувстваха нещастни, не се страхуваха от нищо... Много исках и аз да съм красива като тях и да мога да задържам емоциите във себе си, за да не могат другите да знаят колко много ме нараняват понякога, да изглеждам силна... Сега, след като прочетох това се радвам, че не съм кукла :) :*
Да Мишее радвай се, защото е по-добре другите около нас да видят емоция, независимо дали тя е приятна или не, отколкото да почувстват студенината на погледа и сърцето ни... :*....
Публикуване на коментар