понеделник, 7 юни 2010 г.

Когато Аз съм...Ти си


Аз съм...Ти си...
Аз съм пеперуда, а ти си моят цвят благоуханен...ставам многоцветна, все по- пъстра и пърхаща с криле...

Аз съм риба, а ти си моите хриле...плувам в дълбините и срещам красота, вълшебство, срещам любовта...ах, колко е блаженно и искам да остана...

Аз съм птица, а ти си моите криле...разпервам ги и стигам там, където няма болка, има свобода...летя в хармония с небето и всяко облаче е мое...меко, пухкаво и удобно ми е тук...

Аз съм цвете, а ти си моята плодотворна почва...пропуквам бавно с корен аз земята и цъфтя в цветовете на дъгата...

Аз съм слънцето, а ти си моята луна...с лъчи огрявам цялата Вселена, а ти ме пазиш през нощта...

Аз съм вятъра, а ти си моят дъжд...капки свежест и дъх на утро...мокра съм, но ти ме пазиш от студа...

Аз съм камъка попътен...а ти си моят пътник уморен...и сядаш да починеш и бързаш пътя да не изтървеш, но се връщаш пак при мен...

Аз съм път, а ти си моята посока...знаци на съдбата и стрелки към път необратим...

Аз съм звук, а ти си моята песен...вибрации и енергия необратима ни свързват в едно...

Аз съм будна, а ти си моят сън и ме пазиш от кошмари...

Аз съм...до теб...а ти си...до мен

0 коментара:

Публикуване на коментар