Мечтател

С детска наивност чакам такси, за да ме отведе там, където са моите мечти...в съзнанието и в сърцето ми, те са неограничени в количеството си и непорочни в съдържанието си...
Обгърната от топлина и мека емоция чувствам любовта, която се пронизва в кръвта ми и се стича като разтопена сладоледена глазура...Аромат на череши прави вкуса ми сладък, а допирът на слънчевите лъчи кара кожата ми нежно да потръпва...Чувствам, че се извисявам, стъпалата ми се отделят от твърдостта на Земята и сякаш свободно се нося във въздушното пространство...
Една мечта ме спира и започва да ми "говори"...Казва ми, че ме иска, че ме желае...и заедно се отправяме там, където мечтите се сбъдват...Тази мечта ми се усмихва, образно я наричам мечта за "красивия ден", този, в който сърцето ми ще е напълно заето от приятни чувства и истинска наслада...денят, в който ароматите ще се смесват и ще ми напомнят за това, че съм щастлива...по пътя хванах такси...стъпих здраво на Земята, но вълнението все още ме теглеше към небесното синьо пространство, където се люлеех сякаш съм богинята на Небето...Шофьорът слушаше радио и там разказваха за мечтите...за ясното слънце и белите облаци, които вече не са обвити в сивота и студена мъгла...После се чу песен - тази, която ме накара да затворя очи и да погледна отвъд съзнателните преценки...почувствах се сякаш съм герой от анимационен филм...от онези, в които винаги се чува смеха на героя, а емоцията никога не спира...Почувствах магията на неспирната хармония между мен и това, което е извън мен...Хванах мечето, моят близък приятел, за ръка и слязохме от таксито...И една врата се отвори и влязохме там, където мечтите се сбъдват...а тази, която ме срещна беше до мен и продължаваше все така да ме желае...Бяла пътека, обсипана с цветни предмети ме посрещна...имам право на още мечти, това го разбрах веднага щом влязох...замислих се...те всички бяха моите мечти, затворени в емоцията на красотата и чистото съзнание...И те всички ме пожелаха, а мечето, сякаш леко изплашено, се сгуши в мен и попита "няма ли да са ти много толкова много мечти, какво ще ги правиш?" ...и тогава се чу глас "мечтите са толкова, колкото сърцето ти може да побере, а твоето е голямо"...Усмихнах се на тези думи, без да обръщам внимание на това от къде идва гласът...Затворих очи... и пак се понесох... и отново чух музиката от таксито, а ароматите отново се смесиха...канела, череши, лимони, бадеми, ванилия и още много други...отворих очите и всички те ме чакаха там...подредени в изящна редица, това бяха моите мечти...И всички те ме желаеха и искаха да бъдем Едно...А Вселената ме дърпа към сбъдването им...и не намирам причина защо да не съм щастлива....Мечта след мечта и още една... усещам енергията...която ме прави истинска и реална...какво ще съм аз, какво ще си ти, какво ще сме ние, ако нямаме своите мечти? И продължих да се усмихвам...и все така ще бъде ~~