Вдишвам и издишвам...Притворила леко за момент очи..ги отварям отново...Усещам аромат на маргаритки...чувам шумоленето на малко поточе, дори май виждам едно малко сомче да показва мустак...Чувам и едно семейство птички да "разговарят" помежду си...Едно малко таралежче се свива и бързо се претъркулва от другата страна...Виждам и една катеричка, предпазливо се оглежда за конкуренти на нейния жълъд...Явно усети, че такъв липсва и спокойно се настани на мястото си и с любов погледна своята собственост...После бързо се покатери на дървото...каква душичка! Вдишвам дълбоко още веднъж и се усмихвам широко..много широко...Всичко около мен е зелено и красиво, няма почти нито едно облаче - небето е толкова приятно синьо, че ми се иска да го стигна и да го усетя със сетивата си...да се слея с него, да бъда волна като малка птичка, която сякаш сега се е научила да лети и иска да покаже колко бърза и свободна може да бъде...Усещам се сякаш съм се сляла с Природата...Аз съм Природата, Природата съм аз..Тя е вътре, аз съм в нея...сърцето ми бие заедно с нейното, моето спира, а нейното продължава...за миг...уплаха!..Но не...аз съм добре..това не ме кара да бъда нежива...значи нейното сърце е всъщност моето...Аз съм част от Природата! А ти? Аромат и хармония, любов и наслада...мек допир и чувство на прераждане...Но... !!!изведнъж погледът ми е привлечен от нещо..и..поглеждам нагоре и преди да съм видяла какво е, то бързо и стремглаво се приближава към мен и ме удря...Woow падам по гръб на мократа трева, усещам аромата на свежест и до мен една маргаритка..седи от лявата ми страна и сякаш иска да ми каже нещо...Изведнъж усетих, че под мен вече е лепкаво и кално, изведнъж свежият аромат изчезна, не чувах звуците на природата, а само дразнещо шумолене..Понеже усетих силна болка в слепоочието отново затворих очи, но този път не се почувствах приятно, а някак странно и нереално..Усетих, че не това е моята реалност...Почувствах болка и ми стана мъчно...Тогава чух онзи ръмжащ звук на машини...усетих мириса на разрязана плът, плът на дърво...уситех болката им, как сълзят...Чух и обезпокоителния звук на птиците и животните...Те знаеха, че са застрашени...и къде ще отидат сега? Сомчето прибра своя малък мустак и отиде да предупреди останалите...А аз лежах все така неподвижна, не можех да помръдна...Ароматът на свежест се беше изпарил, сега всичко имаше мирис на развалено...боклук! Небето вече не бе така синьо, появиха се сиви облаци, но това не бяха онези обичайни облаци, които виждаме при дъжд...а облаци - мъгла от дим и пепел...Сега трудно поемах въздух..Онази хармония, в която се намирах беше изчезнала и то за минути...почувствах се тъжна...Колко още пъти ще трябва да изпитвам тази празнота???
С продължение...и леко пренебрежение към човешката ръка...
