~Сини очи и малък нос ~ сестри ~

Когато тя отърка мъничкия си нос в дланта й усети нежния допир на кожата...погледна плахо нагоре, но веднага се успокои...свита в скута й се почувства необезпокоявана от тревоги, нереални образи и неразбираеми догатки...беше заспала на пясъчната ивица без да усети как водата мокри босите й крака...две големи сини очи я гледаха с любов...и тогава изражението на лицето й се промени, появи се лека усмивка, която постепенно премина в силно кикотене...Сините очи се наведоха и целунаха мокрото й чело и сякаш устните й залепнаха, после се облиза и прегърна малкия нос...
Енергия обля телата им, а сърцата им затуптяха ритмично, в един такт, както винаги...това ги правеше неразделни, винаги успяваха да се усетят една друга, независимо от разстоянието, което ги делеше...

Понякога се питаха дали това, че във вените им не тече една и съща кръв ги прави по-малко сестри, но отговорът винаги ги караше да се смеят повече, защото знаеха, че това не би било значително откритие...Обичаха се не заради някаква родствена връзка, а заради онова, което ги свързваше умствено, емоционално, нематериално и интелектуално...сродни по душа, сродни по сърце, еднакво жизнени, чувствени, енергични и дейни...светът през сините очи и погледа на малкия нос изглежда като океан от лилави мечти, горещи парченца фантазия, непринудени емоции и неограничени цветни възможности...

- Сис какво е онова, което се опитваш да уловиш с обектива? - попита малкият нос
- Опитвам се да хвана светлината, за да я поднеса като твой подарък - отговориха сините очи...
- Тогава аз ще напиша нещо за теб, за това кака можеш да летиш, когато съм до теб - зарадва се малкият нос...

Отново се усмихнаха една на друга и продължиха да вървят по плажната ивица...Слънцето огряваше светлите им коси и правеше тъмен загар на кожата им...Лек вятър се прокрадваше, за да им спести умората от горещината...Така мина целия ден и още много такива...

С любов на слончето...

Когато Аз съм...Ти си

Аз съм...Ти си...
Аз съм пеперуда, а ти си моят цвят благоуханен...ставам многоцветна, все по- пъстра и пърхаща с криле...

Аз съм риба, а ти си моите хриле...плувам в дълбините и срещам красота, вълшебство, срещам любовта...ах, колко е блаженно и искам да остана...

Аз съм птица, а ти си моите криле...разпервам ги и стигам там, където няма болка, има свобода...летя в хармония с небето и всяко облаче е мое...меко, пухкаво и удобно ми е тук...

Аз съм цвете, а ти си моята плодотворна почва...пропуквам бавно с корен аз земята и цъфтя в цветовете на дъгата...

Аз съм слънцето, а ти си моята луна...с лъчи огрявам цялата Вселена, а ти ме пазиш през нощта...

Аз съм вятъра, а ти си моят дъжд...капки свежест и дъх на утро...мокра съм, но ти ме пазиш от студа...

Аз съм камъка попътен...а ти си моят пътник уморен...и сядаш да починеш и бързаш пътя да не изтървеш, но се връщаш пак при мен...

Аз съм път, а ти си моята посока...знаци на съдбата и стрелки към път необратим...

Аз съм звук, а ти си моята песен...вибрации и енергия необратима ни свързват в едно...

Аз съм будна, а ти си моят сън и ме пазиш от кошмари...

Аз съм...до теб...а ти си...до мен

Невинност

...Една малка ръчичка се хвана за моята...мека, нежна и топла на допир...Това ме накара да се почувствам отново като дете - малко и невинно, изпълнено с милост, святост и любов...обичащо всичко и всички, все още ненаранено, а каква доброта се излива от него, като малък ангел, дори и без криле, той е ангел...седи и ти се усмихва...кара те да се развълнуваш, да пламнеш, да почувстваш, просто да се усмихнеш...И това дете търси с поглед всичко ново, приема го с такава обич и внимание... и то усеща новите пориви, новите трепети...усеща по различен начин вятъра в косите, звука на Природата, майчината обич...И колко сладко го целуват и прегръщат всички, то е мило и добро за всички...то усеща любовта по -различен начин, защото му я поднасят по-различен начин...палави и игриви, красиви и цветни, свежи и пъстри, сладки и меки...това са неговите детски малки мисли...то се усмихва и предава любов...А как гледа?... с пламнали искри в очите търси това, което го очаква, ново, непознато и непонятно... Любопитство и интерес се крие в малката му главичка...И как иска да знае всичко, интересува се от всичко, а то е толкова непознато...но това не го плаши...той пита ли пита...и колко бързо научава...и как подрежда всички картинки от това, което го заобикаля...като детски пъзел реди своето наивно ежедневие, изгражда своя малък пъстър детски свят, в който има само любо...За него няма нищо страшно,не се бои от нищо... само понякога се крие под завивките, когато лошият вълк от приказките прави лоши неща...но то дори все още не разбира понятието "лошо", ще го разбере чак когато осмисли какво е "добро"...Пипа с нежните си ръчички и дори не оставя петна след себе си, нежният му глас вибрира и създава усещане за топлина и красота...Едно малко дете... На какво е способно то? Как съзърцава то? Може ли то да преобърне представите на големите за света? Да ги накара и те да се радват на пъстроцветната пеперуда в градината, да се усмихват на милия старец в парка, да пожелаят радост на околните...да почувстват, че отново живеят в свят без умора, без стрес, без омраза...И какво, ако всички станем деца? И какво, ако подарим усмивка на поне трима души през деня? И какво, ако прощаваме на всеки? И какво, ако благодарим на Вселената, че отново се будим сутрин? И какво, ако не губим време за дребни глупости? И какво, ако се научим да бъдем добрия актьор във филма, наречен "живот"? И какво, ако заменим негативните мисли с позитивни? И какво, ако сме просто щастливи...и какво, ако просто обичаме? И какво ако сме просто деца?